Решавам аз, че ще си купувам яке. Бях си нацелила точно какво искам, но, естествено, свършили. Отивам на друго потенциално място, там лепната вездесъщата бележка “Ще Се ВъРНа дО 10 мИн.!!!”. Междувременно обувката ми взе да пропуска и левият ми крак започна да плува в ледена вода. Ама и ден! 
Бля
ноември 5, 2007 от Marfa
9 коментара
Вашият коментар
-
Категории
Календар
Архиви
-
Най-четени:
-
Скорошни публикации
-
Скорошни коментари
Marfa на Chain spam 2.0 frog’n rol на Chain spam 2.0 Marfa на Chain spam 2.0 Lubo на Мартин Димитров… batpep на Chain spam 2.0 -
-
-
-
-
Служебни
Хвърчащи мисли…
Какво стана в кряйна сметка с якето
а аз не мога да нацеля нищо, освен дето не ми остава време да тръгна на лов, и се надявам маратонките ми да са живи и здрави и тая зима, понеже неам нерви да ходя по магазини. мразя!!!
и аз мразя!
запасявай се отрано, че по студовете да обикаляш е мизерия
даже е похвално, че изобщо си си харесала яке. модата сега е кич и боклуци…
Ами ти не го купувай това яке, бе, купи си нови обувки. То така е станало не за да те нервира, а за да те подсети, че ти трябват нови здрави обувки. И без друго якето се е свършило, казваш…
Мани. В крайна сметка ше си нося миналогодишното яке, то е хубаво, МАДОК. Не е кой знае к’во, ама е симппатично и топли, само жалко, че няма качулче, а аз исках. А драмата с обувките се задълбочи. Като се прибрах вкъщи установих, че подметката се е сцепила. Е такова чудо не беше ми се случвало, честно. А аз имам много проблемни крака и като си намеря обувки, които да ми правят по-малко пришки от обикновено, ги нося докато не се разкапят без оглед на модни течения. Явно обаче ще трябва да си търся нови
А то наистина е трудно това 
О, аз!!!
А бе вчера беше мамка му и каръшки ден. Като капак на всичко, на връщане вкъщи купих шест литра минерална вода Банкя. Много я уважавам нея. Но таман си вървя, дръжката на бидончето се скъса, самото то падна, отъркаля се хубаво в калта… Не ме питайте как го довлякох до вкъщи.
Нямам думи!!!
Хахаха, брутално, не се сдържах :Д Преди седмица и аз купувах такова и беше със скъсана дръжка. Всичките на щанда бяха със скъсани дръжки. Може би вече пестят от дръжките.
И моите крака са много зле. Дясното ми стъпало е цялото в хирургически шевове, а левият ми крак е постоянно пресилен, защото явно несъзнателно щадя десния. Пък напоследък се нашишкавих яко, турнах близо 20 кила отгоре – и претоварвам и без друго кекавите си крака. Та и за мене обувките са най-важното, най-ценното и най-трудно намираемото нещо от тоалета ми. На всичкото отгоре нося 35-и номер и това прави мисията невъзможна, защото имам много висок свод и не мога да се втъкна в детски обувки. Но в последните 3-4 години успявам да се обуя в кожените обувки и сандали на турската фирма “Кариока” ( http://www.karyoka.com.tr/indexE.php ) – те са ортопедични, много комфортни, има място да си мърдам пръстетата, дълбоки са и дори подплатата им е от естествена кожа. Освен това не са скъпи и са доста здрави. Само дето напоследък трудно се намират…
Хаха, Светле, ти точно като мойта мама!
И нейните крачета са такива малки, и тя е с висок свод, поради което също трудно си намира буйки.
Бе не си е работа това нашто
Сх, ама там е работата, че дръжката по принцип не беше скъсана. Но що да не се скъса, а? И да не се отъркаля тъпото бидонче по калния тротоар?! А бе мани, направо не ща да се сещам!
No comment…