И тоя ред на мисли не е лошо да поговорим още за тия матури, които в момента са нещо абсурдно, безцелно и излишно. Ако те станат „вход за ВУЗ“, но под правилната си форма, вече биха били „друга бира“.

Американците за мен са перфектни в това отношение. Централизация на целия процес по кандидатстването, оптимално оценяваща възможностите на кандидата система. Идеално. Говоря за SAT във всичките му разновидности + TOEFL за чужденците (това е за бакалавър, разбира се, за магистър изпитите са други, но това май не е толкова важно сега). Множество и много различки по характер тестови въпроси, придружени от есе, в което човек да изрази личното си мнение, да покаже начина си на мислене.

Това е нещото, което ни трябва и на нас. Изпит (матура) под формата на тест и есе, оценката от който да бъде пращана от кандидат-студента до университетите, които си е избрал. А не всяко лято всичкото студент да обикаля цяла България (аз не съм, но много мои приятели го направиха) и да полага отделни изпити за всяко висше училище, при това доста различни по характера си. Това коства много пари, време (което също е пари) и нерви.

И ако тази практика се запази, какъв е смисълът от тези матури. Със сигурност не съм „открил топлата вода“, но ми се дощя да го напиша този коментар.

btw е интересен полу-offtopic fакт, че като четох поста ти(най-горе, не коментарите) слушах Another Brick in the Wall, The Happiest Days Of Our Lives, и после почна Another Brick in the Wall II, която, предполагам, имаше предвид като спомена “стената” в поста…
освен това бях пуснал целия албум The Wall 1, и след твоя блог четох блога на йовко(http://yovko.net/?p=1318), и точно като стигнах на коментар #7 се случи да слушам същата песен от албума, за която говори пича, дето е пуснал коментара… доста странно. не че има нещо общо с темата ни на разговор, но все пак си остава странно за мен.

А IQ тест за влизане в университет е абсурдна идея. Дори и МЕНСА да е. Има хора, които не могат да го издържат от чисто напрежение ще ли успеят да се справят за определеното време. Тестът за интелигентност си е тест за интелигентност. Има интелигентни необразовани хора, има образовани хора с отчайващ интелект. Университет е за да си повиши човек образованието в дадена област, не за да си мерят кандидат-студентите п**ките на входа с големината на IQ-то си.

Anyway, все пак този разговор е излишен, щото идеята ти просто няма да бъде приета и съответно - приложена

“Всяка игра се играе по предварително изяснени правила.”
матурите са въведени през 2003 г. тогава съм бил осми клас. тоест вече съм бил започнал средното си образование, със ясни условия как да протече то. това, според всеки един адвокат, би трябвало да означава, че тази заповед(за провеждането на зрелостни изпити) не се отнася до мен, а до тези, които след приемането на заповедта ще започнат средното си образование, и това е част от правилата важащи за тях. но не и според министър вълчев.

-аз предмета Х го уча за оценка само…
това днес го каза моя съученичка. докато учениците използват тази реплика, нищо няма да се оправи. господина по история е също много добър преподавател. на нея обаче не и била интересна историята. трябва да се направи така, че от всеки предмет да е задължителен само минимума знания, приложими до някаква степен в живота. примерно по 1 час седмично от всеки предмет задължителен. това са два учебни дни. другите три си избираш няколко предмета, които те интересуват, и мислиш че ще са приложими за теб, и изучаваш тях усилено. в някой от щатите на САЩ е така, и това определено води до добри резултати. тогава предметите няма да се учат за оценки, а защото ти се учи по тях. на мен определено няма да ми трябва в живота да мога да изравня уравнение по органична химия. ще ми трябва обаче да познавам историята на страната ми, както и ще ми трябват познания по философия и психология.

какво съм научил в училище ли?
научил съм се как да оцелявам. научил съм се как да не уча(внимавам) по предмети, по които не искам, и пак успеха ми да е над 5.00. научил съм се как да лъжа, при това убедително. научил съм се как да завързвам социални контакти. научил съм се как да крия същността и чувствата си там, където не им е мястото да бъдат показвани.
аз и по предмети, които харесвам не уча в къщи(за последно вкъщи отворих учебник през седми клас), но пък внимавам изцяло в час. по другите слушам музика. и все пак се е случвало да ме вдигнат на дъската по химия(нямам си понятие за какво става дума там), заедно с две момичета, които си знаят урока, и са го учили, и учителката да каже, че се справям най-добре от тримата на дъската, и наистина да ми е решено всичко. а на тях не. момичетата ми решиха по две задачи, петата - учителката. дори без да се усети. просто знам как да задам въпрос така, че да ми отговориш и на него, и на този, който не съм задал гласно.

само едно предложение…
няма ли да е добре в университет да се влиза с IQ тест?
по този начин всеки ВУЗ ще отсява учениците така, че ще взема само най-интелигентните от тях. в университета обикновено използваш само базовите си познания по нещо, и ги надграждаш. никога не използваш всичко от учебника, освен при кандидатстването. един студент по право, а после и адвокат, никога няма да използва знанията си за Левски в професията си. може да му е било интересно да учи за Апостола, но това не помага в работата му. това е добрият случай. в лошият - един човек, роден да бъде адвокат, с дар слово, интелигентен.. не му върви историята, защото е имал учител, привърженик на фактологическият, а не на аналитивния метод за разглеждане на историята, а спомняте си човека е с дар слово, не е любител на зубренето. той никога няма да бъде приет да учи за адвокат по сегашния начин. а с тест за интелигентност ще бъде. това е начин за пресяване на обществото. това е начин умните хора да бъдат на върха на обществото утре, а неумните - да работят посредствени професии, които са по способностите им.

PS
1. фен съм на Ницше, което до някъде ме кара да гледам “от високо” на по-глупавите.
2. идеята ми за IQ тестовете за прием е до някъде защото моето идва височко, а, знаете, всеки мисли изгодно за себе си.
3. свръхчовекът не е някакво самоопределение. който се интересува да попрочете Ницше. името си няма да кажа, защото този коментар показва егоистичната ми същност, която не обичам особено много и за това крия, но в същност ми е помагала многократно, и продължава да ми помага ежедневно.
4. главни букви пиша само при имена на хора, които уважавам. не ми харесва да ги пиша в началото на всяко изречение, за това в неофициални изказвания, като това, не го и правя. и върху пунктоацията имам малко по-различен възглед(пак само в неофициални текстове като този).
5. имам навика да пиша дълги изречения, и понякога и аз си ги чета по два пъти докато разбера какво съм имал предвид. мисля по-бързо от колкото пиша, и постоянно ми идват нови идеи, за това някои мои изречения са доста сложни за четене(тук май не успях да сътворя такива).