Още по темата
октомври 11, 2007 от Marfa
Отново по горещата тема на деня…
Обобщаването продължава да ме изненадва. Не ми е понятно масовото навиване, че учителите са някакви търтеи, паразитиращи на гърба на обществото, което е толкова добро, че дори е съгласно и да им се отпуска някаква малка месечна сума, въпреки че те са негов ненужен придатък. Започват спомени за преподаватели, които са били част от нечии кошмари, което оправдава низвергването на всички останали учители, които са съвсем нормални хора без криминално минало. Ами не го разбирам това. Не разбирам и убеждението, че учителите наминават на работа през свободното си време, което е толкова много, че те просто се чудят какво да го правят. Не ми е понятна и истерията срещу частните уроци. Тоест, понякога децата все пак имат нужда от частни уроци, особено ако ще кандидатстват, а се чувстват несигурни по даден предмет. Кое му е престъпното на това? Може да се справят чудесно по литература, но да имат проблеми по математика, обаче да искат да кандидатстват в езикова гимназия. Могат да имат съученици, които са великолепни математици, но им куца литературата. Те пък ще отидат на частни уроци по литература. И аз съм ходила в шести клас на частни уроци по математика, при това без да намразя другарката Николова… Добре, в какво се корени тази спонтанна омраза към учителския труд, който се оказа маловажно хоби на група хора, които на всичкото отгоре искат то да им се заплаща?
1. Частните уроци.
Понякога са наистина необходими. Особено в случаи като описаните във въведението. Необходими са и при кандидатстване в университет, когато вместо ученикът да седне и да се подготвя по петте алтернативни учебника, намира за по-лесно и по-нетрудоемко да посещава частни уроци, където същият материал ще му бъде представен в готов обобщен вид. Ученикът ще е напълно в правото си да постъпи така: ще спести време и нерви, които иначе ще изхаби в търсене на всички налични учебници за всичките години. През цялото време обаче се носят слухове за учителки, които принуждавали децата да им ходят на частни уроци, защото иначе щели да им пишат двойка. Като оставим настрана малката вероятност да оставят двойка на пълен отличник, щото не им е посетил частния урок, хайде да си говорим поименно: с колко такива случаи някой се е сблъскал лично?
В момента обаче рефренът гласи: “защо са им по-големи заплати, ами парите от частните уроци, дето дават?!” Колко точно учители дават частни уроци? Всички? Истината е, че има учители, които дават частни уроци и родителите записват децата си при тях, защото са убедени, че ще получат качествена помощ. Когато кандидатствах в езиковата гимназия не отидох на частни уроци при математичката, която ми преподаваше в училище, въпреки че жената не беше лош учител. Просто се носеше славата на определени учители, че много добре подготвят проблемни деца и който техен възпитаник не е кандидатствал, не е влязъл. Родителите ми ме записаха при такава жена, а аз определено имах проблеми с математиката. Не на всеки човек му се удават еднакво добре всички дисциплини, нали? Мисля, че успях да се справя основно поради индивидуалния подход, който тази жена прилагаше спрямо мен. Математичката в училище не би могла и при най-добро желание да се занимава само с мен в продължение на цял час, обръщайки гръб на останалите 36 човека. Имах съученици, които пък ходеха на уроци по литература. Всеки набляга на проблема си, нищо странно няма в това. Но е факт, че има определени учители, които са известни с частните си уроци, а никой не си е завел детето зорлем там, напротив, завел го е, защото знае, че този човек може да помогне на ученика в областта, в която той не е достатъчно добър. Така че учителите дори и да искаха пак нямаше да могат всички да се вредят да дават частни уроци. Ето ти я ползата от пазарния подход в образованието: човек се ориентира веднага към най-доброто. Само дето накрая се оказва, че тези, дето дават най-много частни уроци и следователно са най-добри, са и най-лоши, щото дават частни уроци. Параграф 22 на квадрат.
2. Диференцираното заплащане
Диференцираното заплащане е нещо чудесно. Още по-чудесно ще е ако се въведе не само в сферата на образованието, а във всички бюджетни области: като се почне от държавната администрация, която вече е метастазирала така, че и лъчетерапия не може да я унищожи, мине се през здравеопазване, през съдебната система, та до вездесъщото МВР. Тъй като обаче кой знае защо никой не смята за нужно работещите в тези сфери да бъдат оценявани диференцирано, да се върнем върху учителите. Какви точно ще бъдат критериите, които да посочват дали някой учител е по-добър от друг? Сега, не става дума за индивиди, които заспиват в час, или пък за такива, които удрят децата по главите с учебници, които скубят закъснелите, да не говорим за такива, които раздават шамари. Те изобщо трябва да бъдат разкарани от училищата и да бъде издадена ограничителна заповед, съгласно която не бива да се доближават до деца. По това изобщо спор няма. Говорим обаче за нормалния учител, който не е някакъв лумпен. Как точно ще оценим колко е по-добър от колегата си?
Милен Цветков от началото на стачката пропагандира в предаването си авангардната идея да си направим училища-гета. Тоест, училищата, от които излиза най-голям процент ученици, успяващи да влязат без проблем в университетите, да бъдат финансирани приоритетно, а тези, които не отбелязват подобни успехи, да разчитат само на каквото там им отпусне общината. С други думи, езиковата гимназия ще получава дотации, докато кварталната гимназия, която е приютила децата, които не са успели да влязат нито в езиковата, нито в не толкова елитните й алтернативи, ще бъде превърната в гето.
Оттам следва, че учителите в езиковите гимназии би следвало да получават по-големи заплати от учителите, които преподават в училището в циганската махала. А дали са по-добри? Носи се идеята да се въведат тестове на учениците и съгласно крайния резултат да бъдат оценявани учителите. Само че преподавателите в езиковата гимназия започват работа с елитна група деца: те са завършили прогимназиалния курс с отличен, повечето дори са пълни отличници, след което на приемния изпит са се представили максимално добре при една доста голяма конкуренция. Учителят в езиковата гимназия по принцип започва работа с най-добрите от най-добрите. Учителят обаче от циганската махала, колкото и да е добросъвестен по природа, ще трябва да отделя немалка част от времето си, за да ходи и убеждава децата изобщо да ходят на училище. Ще убеждава родителите колко е правилно да си изучат децата, ще се бори с натрупани културно-битови особености и ще се радва, ако успее да убеди децата да седят в час, вместо да просят по спирките. Добре, образът е доста идеализиран, признавам, но този учител би могъл да има по-добри преподавателски качества от колегата си в езиковата гимназия, въпреки че накрая средният успех на поверения му клас е тройка, срещу петицата на елитния преподавател.
Очевидно единственият начин за преценка на преподавателските качества на даден учител е някаква индивидуална оценка. Може би трябва да се изработят някакви тестове за учители, но има много да се помисли за вида им. Например, ако ще се оценяват знания, изпитваният би могъл да изкара доста добри резултати, но педагогическите му умения да са в отрицателния спектър. Да допуснем обаче, че все пак такъв достатъчно обективен тест би могъл да бъде измислен. Преди това обаче да бъде факт, как точно защитниците на мантрата “да се повишат заплатите, ама само на добрите” биха могли да отсеят “добрите”?
3. Съкращенията
Често се говори, че съотношението учители спрямо ученици в България е недопустимо. В България имало повече учители съотнесено към други европейски страни. Не е невъзможно. А учебната ни програма каква е спрямо останалите европейски страни? Разпределението на часовете какво е спрямо това в европейските страни? Да оставим това. Към въпроса се подхожда чисто механично. Ако учениците са милион, а учителите са сто хиляди, това означава, че на хиляда ученика се падат стотина учители. Очевидно в едно училище с хиляда ученика стоте учителите ще са му в повече, спор няма. Обаче има училища и училища. Например в езиковите гимназии паралелките са от по двайсет деца. В обикновените гимназии паралелките са често от трийсет деца нагоре. Има селски училища, които не са чак за затваряне, защото в тях макар и да не учат хиляда деца, не са и десетина, та да могат да се пренасочат в училището в съседния град.
Изобщо не става дума за това, че за съкращения не трябва да се говори. Например първо трябва да отпаднат тези, за които има данни, че бият децата, да кажем, или такива, които са некомпетентни, които нямат педагогически подход… Трябва да се закрият и училища, в които учат по десетина деца. И така нататък. Мегдан за скъращения има. Но механичното съкращаване на принципа “в Европа учителите съотнесено към нашите са двойно по-малко, дай да разкараме половината” просто няма да сработи. Как да стане? Уволняват веднага половината учители по литература, и? Училището си е направило сметката, че се нуждае от двама преподаватели по литература, автоматично съкращават единия и какво става после? Ще успее ли един учител да покрие всички класове от четвърти до седми клас? Истината е, че в момента на работа са толкова учители, колкото се изисква от настоящата учебна програма. Никое училище не може да си позволи да си къта осемнайсет преподавателя по биология, нали? За сметка на това, особено в големите градове, където текучеството е по-голямо, постоянно се търсят преподаватели, просто защото училището има нужда от тях. Би могло да се обмисли идеята учителите, които са останали без работа поради закриване на училището да се пренасочат в големите градове, където биха могли лесно да продължат да упражняват професията си… Да, 200 лева на месец може и да им стигнат да си платят квартирата в София, нали?
4. Реформата
Дотук изводът е, че образователната ни система е остаряла и затлачена, поради което се нуждае от спешна реформа.
Едно от много обвинения към учителите, съгласно което и двеста лева на месец са им много, гласи, че трябва първо да се реформират. Как? Как учителите да реформират образованието? От МОН защо не искат да реформират образованието е ясно: означава първо да се въведе качествено нова методика, съобразена с качествено нова учебна програма. Това е огромен труд, а няма нещо, което да отвращава повече от работа, колкото самата работа. И колкото е по-обемна и по-неприятна, толкова повече отвращава. Който се е сблъсквал с последиците от грандиозен купон в собствената си къща на другата сутрин, е наясно за какво иде реч. На човек му се струва, че е по-лесно се изнесе от апартамента си, отколкото да измие купищата мръсни съдове, да изчисти спалните, банята, тоалетната и изобщо да предаде на жилището си някакъв цивилизован вид. Тук случаят е същия. С всяка година на отлагане системата все повече и повече се затлачва, а този, от когото зависи тя да спре да буксува, предпочитат да я пудрят с компютри на парче или с униформи, вместо да седнат и да почистят. От друга страна, реформата ще донесе доста негативи и то най-вече от средите на изпосъкратените учители. Ами добре, като те е страх да вършиш една работа, защо си се захванал с нея, пита се в задачата?! И като виждаш, че не можеш да се справиш, какво още правиш там?
В крайна сметка обаче всички са наясно, че нещо гнило в образованието има и то трябва да се реформира. Несъгласието обаче е основно кой трябва да направи това. Чисто на теория не живеем в анархия, а си имаме установен ред и закони, нали? (Друг е въпросът как е на практика, но за това - друг път) Всяко ведомство, независимо какво, си има ръководен екип и изпълнители. Работата на ръководния екип е да ръководи, с извинение за тавтологията. С други думи, когато нещо започне да куца на изпълнителско ниво, ръководният екип взема съотвените мерки, за да подобри показателите. Какви ще са тези мерки зависи от конкретната ситуация и от конкретното ведомство. Може да се окаже, че работата куца поради липса на суровина. Има си екип, който се грижи за доставянето са суровини. Може да се окаже, че доставената суровина е некачествена. Шефът не отива да вика не изпълнителя, че работи с предоставената му некачествена суровина, а иска сметка от този, който я е доставил. И така нататък. Шефът има най-голямата отговорност и най-големите задължения. Да, има и най-голямата заплата, но тя съответства на изхабените му нерви, на труда, който е хвърлил, на всичко. Ако говорим за завод - един некомпетентен шеф много лесно може да го доведе до фалит, въпреки че точно преди идването му предприятието е било печелившо. Ако говорим за обувна фабрика, губещите ще бъдат основно работниците, които ще изгубят работните си места със затварянето. Потребителите просто ще почнат да си купуват други обувки. Тук обаче говорим за образование. Некадърното ръководене на образованието няма да приключи само с няколко уволнени даскали, последствията са за децата, а оттам - за цялото общество.
С това изобщо не целя да представя българския учител като ангел небесен, но се опитвам да обясня, че далеч не е демонът, за който напоследък е представян. Учителите не са отделна раса, за Бога! Хора са като всички останали, наши съграждани, комшии, приятели, врагове, всякакви са! Имат семейства, деца, плащат си данъците, сметките и таксите, жители са на тая страна и имат същите права като останалите в нея. Много от тях също са родители. За да се стигне дотук, дали причината е само в това, че са тъпите, некадърни, алчни създания, за каквито са представяни напоследък? Може би проблемът им е просто в това, че заплата от 200-300 лева в днешните условия е не обидна, тя е просто недопустима, а те, като нормални български граждани, имат пълното право да поискат подобряване на условията си на труд и заплащане.
Направо ме уби с крайните разглеждания!!!
За уроците (тук споделям моя, вече доста поостарял личен опит): Не се пишат двойки разбира се! Пишат се петици и четворки. По предмети, с които ученикът иска да кандидатства. Повече от достатъчно е, гарантирам.
Защо са нередни - защото масово се препоръчват уроци, дори и за най-добрите по даден предмет. Не е редно преподавателя да ходи на училище, колкото да подбере частни ученици. Ако е толкова добър - защо стои в училище за 200-300 лева на месец, вместо да дава повече частни уроци за по 10-20 лв на час? Защото ако не може да “облъчва” децата, няма да има кьорав частен ученик. Подобно е и при някои лекари, но това е друга тема.
Диференциално заплащане. Задължително е човек да има мотив да работи по-добре. Това, че такива мерки са необходими и другаде не е аргумент срещу предприемането им в образованието. И пак здравеопазването - там го има! Некадърния “джи пи” просто не взема толкова, колкото кадърния. Защото се плаща на пациент. А с направлението например плащаш на избрания от теб лекар…
За методите на оценка в образованието, които да решат проблема с различната база в различните училища можеш да поговориш с някой, на когото му е вървяла математиката, че е поизучил и статистиката
Съкращенията: щом няма пари е нормално да се уплътнят програмите на по-добрите преподаватели. Както и портфейлите им. И да се отървем от търтеите. Поне от най - големите.
За реформите: Какво е предложението на преподавателите? Защото аз мисля че нямат такова. Статуквото ги устройва, с изключение на частта със заплатите.
Не виждам нищо крайно в разсъжденията си. А аз също споделих моя личен опит за частните уроци и очевидно е доста по-различен от твоя. Никой не ме е изнудвал, никой не ме е карал да му ходя на частните уроци. Предпочитам в такъв случай да разчитам на собствения си опит повече, отколкото на изречения “ама те изнудват децата да им ходят на уроците”. Кои “те”? Поне човек да знае, че да избягва съответните училища! Та значи, колко точно преподаватели отиват на училище, за да подберат частни ученици? И кой родител с достатъчно акъл в главата ще си запише детето на урок при човек, който по принцип не подготвя децата добре в училище, но пък на частно може би ще се справи? Къде е това масово препоръчване на уроци дори и при най-добрите? Аз не знам за такова. Знам обаче, че за кандидатстване в университет без частни уроци трудно ще мине и най-добрия по изброените от мен причини: борбата с неистовото количество учебници, с които трябва да се справи.
В здравеоапзването пък такова диференцирано заплащане има, че думи нямам. Айде сравни единственото джипи, дето обслужва осем села в Делиормана с елитното джипи от центъра на Варна? А делиорманското гарантирано има повече пациенти. Да не говорим, че не всички лекари са джипита. Хирургът, дето ти иска под масата преди да те оперира, гарантирано не е. А в полицията? Там как точно се изразява диференцираното заплащане? А в държавната админстрация? А в ръкодството на държавата? Ама те не са интересни…
Доколкото разбирам и на теб не ти е ясно как точно ще протече оценяването кой учител е добър и само учителите ли са причината езиковата гимназия от Шумен да има повече отлични ученици в сравнение с обикновеното СОУ в Симитли.
Съкращения не казвам, че не трябва да има, само казвам, че не трябва да се правят на механичен принцип и съм обяснила защо. А цялото ми изказване беше продиктувано точно от крайните изявления и генерализациите. Аз по-крайно нещо от “мани ги тея търтеи” не виждам, ще ме прощаваш.
Хм, като спомена ЕГ… мисля да пусна няколко поста със спомени от ученическите ми години. Ще е забавно.
Марфа при мен изнудването беше почти във вида, в който го описваш. Немска гимназия; изпит по немски след 8-ми клас, ако не го издържиш изхвърчаш към някой пропаднал техникум, щото знайно е, че кандидатстването за гимназиите е след 7-ми клас. Та при нас схемата беше така: Започва междучасие всички се разлетяват в различни посоки. По някакъв начин учителката по немски успява да остане насаме с теб и те пита дали мислиш да продължиш да учиш в това училище. Ако отговорът е положителен следва откровението: “Изпитът е труден. Без допълнителна подготовка няма да стане…” Накрая като че ли мимоходом споменава, че еди-коя си колежка дава уроци за попълване на пропуските. И така един по един ни разпределяше по колежките по немски, които между другото бяха и все още са доста.
Та ето ти алтернативата: плащане за уроци или отиване в техникум, извинявам се - професионална гимназия.
Моята “учителка” по немски от 8-ми клас мисля, че вече не преподава в същото училище, но по-голямата част от колежките и все още са там и съм убедена, че практиката с уроците продължава. Наистина само по 1 предмет е, но 15-20 лв за 1 час и това между 2 и 3 пъти седмично? В продължение на 2 или 3 месеца? И няма как - плащаш, защото училището в други отношения няма грешка и си заслужаваше да остана. И все пак си е изнудване.
За диференцираното заплащане и реформата в образованието няма да пиша, защото не мисля, че е моя работа да коментирам заплатите на учителите. Образователната система също не съм я измислила аз, а вече не ме и касае толкова. Мисълта ми е, че колкото съм за стачката, толкова съм и против - тя не ми пречи. Имах добри учители, които наистина заслужават по-високи заплати според мен, но имаше и изнудвачи, които наистина си търсеха хора за частните уроци.
Ето, най-сетне прочетох достоверно изявление по случая от първа ръка. Много по-добре е да прочетеш нещо такова, отколкото “чувал съм от мои познати, че детето на техни познати са го изнудвали в училище”. Благодаря ти за което. Сериозно!
Та моята теза беше, че не всички са ангели, но българският учител не е демонът, който напоследък му се приписва, че е. Те такива индивиди като твоята даскалица трябва веднага да бъдат разкарани за сметка на по-нормални хора. Които обаче не искат да преподават срещу двеста-триста лева. Не мисля, че е чак толкова затворен кръг. Една добра конкуренция ще ограничи до минимум индивидите като спомената госпожа, както и тези, дето бият децата, скубят ги и какво ли още не. Щото и такива има. Във всяка професия има некадърници. Единствено конкуренцията е спасението от тях в подобни случаи.
Ех, Марфа, Марфа!
Обобщаването въобще не ме изненадва! Не ми е приятно масовото навиване на учителите и голяма част от обществото, че управляващите са някакви търтеи, паразитиращи на гърба на обществото, което е толкова добро че не зареже всичко и да излезе по площадите та да ги измете, защото са негов ненужен придатък. И започват обобщения и внушения, че всички са некадърници и мошенници … и като ги махнем: ще цъфнем и ще вържем, щото пак ще дойдат ония дето бяха или по вероятно тези дето идват, с пагоните. И за това ми е мъчно за учителите, като гледам как ги манипулират и използват проволени и новоизлюпени политици и мастити псевдосиндикалисти превърнали се в едни от най богатите хора в страната..Мъчно ми е за учителите, че не проумяват какво правят, че правят и от децата ни първосигнилни същества и консуматори…
Понятна ми е истерията срещу частните уроци : - защото родителите на по голяма част от децата получават и по малко от учителите и нямат възможност да наливат в сивата икономика.
-защото тяхното дете не е поставено на равни начала, макар да е по кадърно, по трудолюбиво и стойностно.
-защото ги боли, че и тяхното дете е обречено като тях, да работи ниско квалифициран труд и да живее от заем в заем и от заплата до заплата.
- защото виждат че тяхното дете е обречено да слугува, пази и увеличава богатствата на хора, чиито родители са забогатели по наследство, било от политика, кражби , мушенничество и рядко някои от честен труд
Този филм сме го гледали нали?
Децата понякога имали нужда от частни уроци!? Особено, ако ще кандидатстват, а се чувствали несигурни!? Ей Богу, Марфа нагледал съм се в живота си на хора дето нямат капка душа и музикален талант - да стават преподаватели и професори по музика, хора без грам талант и усет към формата – да стават учители по рисуване, мастити критици и дизайнери, хора без логична мисъл – да преподават математика, хора с дефекти в говора и визията да стават актьори и радио и телевизионни водещи…..Пред очите ми са се осъществявали болните амбиции на баби и родители, които с частни уроци, с пари, с рушвети, с връзки и подкупи са успявали…. И сама се досещаш после децата им каква продукция дават в живота. Какви конкурентноспособни кадри създават… За това искам правила точни и ясни , закони които да се спазват. Искам знанията от шестицата във Френската гимназия да са равни на знанията от шестицата на гимназията в село Долно нанагорнище! Да се оценяват анонимно , тестово от една съща комисия. Искам децата с талант да рисуват - да кандидатстват в художествени гимназии и академии, децата с логичека мисъл да бъдат насочвани и да кандидатстват в математически профили и т.н. Искам да се учи и избира професия по призвание… да се играе честно и почтено. За това съм против частните уроци. Защото по наше време 70-те 80-те години на миналия век беше срамно да ходиш на частни уроци. Ходеха тъпаците за да наваксат.
Колкото до диференцираното заплащане – наистина е нещо чудесно, но то не става за ден, за година или две. То е процес който се осъвършенствува и за това е нужно време и работа не само от шепа специалисти в едно министерство. То отпочна и подаде основата. За този процес се иска мисъл и подкрепа и от самите учители. Но на някой май това не е удобно, някои не са сигурни в себе си, имат нужда от “часни уроци” за себе си, пък то това иска усилия и да си нарушим рахата. Сега е време на проверка.! По голямата част от учителите по призвание ще издържат. И ще бъдат щастливи че са издържали. Защото ще останат с децата, Ще оформят бъдъщето…
Колкото до Милен Цветков, чудя ти се как можеш да се дразниш. Той просто е паталогичен случай! Имам чувството, че е ял много гъби от онези дето ходи да ги събира по време на избори. Че и агитираше и зрителите да не гласуват ами да ходат за гъби. После недоволен от избраните. Ами да си беше избрал други, бе аланкоолу, дето казваше един друг ТВ водещ. Що ги праща хората в гората за гъби? Да им беше обяснил за кого е правилно да гласуват…
Казваш, че образователната ни система е остаряла и затлачена, поради което се нуждае от спешна помощ. Така е ! Нещо повече, намира се в реконструкция и модернизация. Но това става в движение, защото и обществото ни се реконструира и модернизира, образователната ни система по него.
Марфа, права си, че като нормални български граждани учителите, имат пълното право да поискат подобряване на условията си на труд и заплащане.Но още Хайтов го беше казал: Едно е да искаш, второ е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш.
Колкото до подобряване условията на труд, не беше ли по добре на този етап спестените в МОН пари да бъдат използвани за това. Мисля, че вече ти изпратих предложените от МОН прогроми. Но хайде да видим и колко училища подготвиха проекти за усвояване на тези средства? Колко училища и учители се включиха със собствени проекти за усвояване на средствата по Оперативните програми на Структорните и Кохезионни фондове на ЕС?? Просто обществото ни, в това число и учителите, не са поготвени, изоставаме от съвременните изисквания. Иска се време да се ориентираме в качествено новата обстановка, иска време да се научим на много нови неща, ако щеш, и как се прави един проект по европейските стандарти и изисквания. Тази година беше за изработване на проекти за усвояване на средствата от Европейките фондове а 2008 година парите са тук. И питам те: не е ли всичко само една борба кой да преразпределя парите у нас, кой да прибира комисионните, кой “да се облажи”?…
Но хайде, стига съм крадил от работното време! Време е да излезна на обход из гимназията и да заработя кирливите си 200 лв. А този месец ще ми се съберат 240 часа. Все пак съм само един пазач макар и с две висши оброзовония!
Браво за статията и също така Браво за коментарите! Хубаво е да видиш мислещи хора…
Няма да коментирам, само ще кажа аз как успях да се измъкна от шантаж за частни уроци.
Когато бях 10, 11 и 12 клас забелязах как учителката ми по математика пишеше отлични оценки на хората, които ходеха на частни уроци при нея. На останалите - от 4 надолу. Та аз разбира се не бях сред “избраните”, защото нито ми трябваха уроци, нито имах пари за това. Това, което ме спаси от слаби оценки беше, че най-добрата приятелка на учителката ми по математика много си ме харесваше
и аз като и се оплаках веднъж - всичко се оправи. Даже няма да забравя как имах едно контролно без нито една вярна задача. Навсякъде имах въпросителни и накрая оценка 6 
Да, обаче моите съученици, които не ходеха на частни уроци нямаха моя късмет. Радвам се, че такива учители не са много. В моето училище се брояха на пръсти.
Лошото е, че точно такива учители подронват авторитета на колегите си. От там и всички тези хуления срещу тях.
Но ще завърша с една много яка мисъл: “Образованието е отражение на обществото.” Както и: “Образованието има свойството да възпроизвежда създаденото класово разделение.” Плюс: “Образованието е част от системата на обществото. Ако една от системите не работи - цялото общество страда”. А коя част на обществото ни в България е наред?
[...] да плащат, не получават повече от 5 за годината. Но това е частен случай, нали? Един от многото, от които е изтъкан [...]
@Марфа - За личния ми опит - беше още през 1989. Не исках да пиша имена, но като се замисля невиждам защо да мълча. Става въпрос за Недялка Йорданова, преподавателка във СОУ “Кирил и Методий” във Варна. Скромно мога да кажа че физиката ме вълнува от съвсем малък и винаги ми е била силен предмет (с физикохимия и т.н. преди това). Та скъпата другарка ясно показа на родителите ми какво трябва да стане. В резултат се мъкнех месеци наред в квартирата на тази жена. Дишах дима от цигари и гледах как периодично вади пари от другото си занимание - писане на хороскопи!!!
Имаше и други опити, след 7-ми клас, но повече не съм се поддавал. Това имаше своята цена, но сега виждам че е било правилно.
Като цяло, нуждата от частни уроци в сегашния им вид е дефект на системата. Всеки може да направи проучване сред близки в други страни и да сравни. Докато учителите имат тази възможност, интереса им да те подготвят “желязно” още в клас е по-малък от нулев… А от там идва и съпротивата срещу промяна на статуквото.
А за математиката/статистиката не искам да раздувам, отделна, сложна тема е. Три бързи:
Независимо, външно, матуроподобно мерене на нивото след всеки клас (или два). Отчитане на промяната.
1) Оценка в зависимост от знака на промяната. => средно добър преподавател, поел отличен ученик може и да влоши оценката си, ако не е на ниво. Преподавател “налял акъл” в главата на слабак получава бонус.
2) Оценка на средното ниво на класовете спрямо нивото на цялото училище. Няма нужда от пояснение - с подходящ коефициент “реже” част от разликата между училищата.
3) Влияние на оценката на учениците при кандидат* изпити по даден предмет върху бонуса на преподавателя, водил същия този предмет.
Естествено само усредняването на данните за поне 200-300 и повече ученика би филтрирало фактори като “Пешо се забърка с наркотици и зарязза училището” или “На Иван му обещаха компютър ако има отличен успех”
не виждам*
Аз имах опит с подобна биоложка. Станчева, да я… В “Димчо Дебелянов” ми преподаваше. Бях във втори клас, когато се записах на кръжок по биология и бях най-малката, както можеш да се сетиш. Всички бяха каки и батковци от пети клас нагоре. Но човек дори и добре да живее, рано и ли късно го сполетява другарката Станчева. Е ми дори преди класно по математика не ме беше толкова страх, колкото да й вляза в часа. Учениците, които чакаха пред кабинета по биология, бяха странна гледка: някакви превиващи се от страх деца, дето седят и чакат врата да се отвори сякаш ще ги вкарват в газова камера. Беше някакъв несменяем партиен кадър, действието се развива очевидно преди десети ноември де. Та сума ти родители правеха оплаквания до директор, до инспекторат, до къде ли не, но тая жена просто нямаше как да бъде махната, много партиен член била, разбираш ли. Мечтаех си един ден да стана учител по биология и да преподавам на внуците й, дотам бях стигнала. За съжаление (мое) и за щастие (на внуците й) тази ми мечта остана неосъществена. Тая личност е пенсионер от години, което поне е някаква утеха, но още ме побиват тръпки като се сетя за нея. Никога не е карала никого да й ходи на частни уроци, дори не знам да е давала, но на края на седми клас от 37 човека тя писа шестица само на двама: на щатния отличник, дето беше син на някакъв член на Политбюро или нещо подобно, и на един друг, чиято майка все още е елитен заъболекар, та цяла година й лекува зъбите. Имаше паралелки, в които нямаше нито една шестица. А аз наистина бях малък Джералд Даръл, не че се хваля, но това е истината. Щом на мен не пощя да ми пише шест, а ми остави петица, смятай. Дипломата ми в шестици отгоре до долу, обаче по биология - пет. Имаше хора с шестици пак отгоре до долу, но по биология - четири. Но друго си е да си партиен кадър и да имаш як гръб, ако щеш да убиеш някого, ще ти се размине.
Все пак утехата ми е, че освен тая съм имала още трима учители с доста спорни професионални качества, но са ми преподавали и наистина невероятни хора, а съм имала и добри учители, които макар и да не са били някакви педагогически гении не са били и посредствени, просто са си вършели работата съвестно и аз нямам никакви причини да ги споменавам със същите чувства като другарката Станчева.
Та идеята ми е, че не може заради няколко гамена цяло съсловие да бъде поставяно под чертата. Нищо положително няма в подобно развитие на нещата, само качеството на преподавателите ще продължи да пада главоломно заради отлива на кадри, докато се стигне до един момент, от който връщане назад много трудно може да има
@Marfa: Та идеята ми е, че не може заради няколко гамена цяло съсловие да бъде поставяно под чертата.
Е най-сетне сме на едно мнение за нещо :)Но има разлики в тезите, все пак. В моя вариант дори и 100% увеличение е малко за някои преподаватели (аз си представям учителя си по билогия в средното примерно). От друга страна дори и 1% увеличение е много за други преподаватели. Затова плащането на калпак е еквивалентно на “цяло съсловие да бъде поставяно под чертата”.
А че конкретната, забатачена с години ситуация няма да се реши лесно е пределно ясно, за съжаление…
Марфа, аз мога да те залея с описания на корупционни схеми в училище, но могат да минат за частни случаи. А на мен животът ми се състои от такива. Аз работих в училище, а сега работя с ученици, които ходят на училище, имам и син. Така че много внимателно следя какво става в нашия град.
Да, и аз разсъждавах като теб за частните уроци - мислех, че ги дават само кадърните и на тези, които наистина имат нужда - които нямат много часове по езика в училище, а искат да го научат или пък на тези, които имат пропуски. И да, въобразявах си, че учениците ходят не при тези, които им преподават в училище.
Но сега знам, че много учители имат уроци именно защото са в училище и могат да “облъчват” децата, както казваш. И мнооого лошо им се пише на децата ако не ходят на уроци при тях, а още по-лошо ако ходят при друг. Знам го, защото съм от другите, които не работят в училище. И родителите ми се оплакват, че децата им трябва да ходят и на другите уроци … така че който може плаща двойно - на такива като мен - за да помогна наистина, а на другите, за да им пишат хубави оценки.
А защо умни, немързеливи деца в елитни гимназии имат нужда от моята помощ е отделен въпрос. Отделен въпрос е защо трябва да се крият когато я получават. Отделен въпрос е и рекламата, която си правят същите тези училища, когато тези ученици влезнат с голяма стипендия в хубав американски университет.
Една такава реклама чух с ушите си - нали бях майка на седмокласник. И рекламата завърши с това, че въпросната госпожа е преподавала английски на випуска, който завършва - та родителите да направят връзката кой е причина за това учениците да влезнат в тия университети. Същата гопожа, която изпитваше общите ни ученици за шестица когато имат по пет шестици и една петица, за да ги оформи. Същата, която им казваше, че за нищо не стават и се занимават с глупости (т.е. ходят на курсове при мен), същата, която се похвали с техните успехи.
И мислиш ли, че можех да пусна детето си да кандидатства в тази гимназия? Ами не можех. Понеже твърде много мои ученици успяват, понеже не им вземам толкова много пари, понеже на някои изобщо не вземам.
А колегите ми чакаха сина ми с нетърпение и ми се обаждаха да питат вярно ли е, че няма да кандидатства там. Честно казано, предпочитах да го пратя в едно от гетата, ама той избра другата елитна гимназия.
И знаете ли какво, в момента знае повече английски отколкото щеше да знае в края на 8 клас ако беше в английска паралелка. А там, може би щеше да е нужно да ходи и на допълнителни уроци …
Александър, ами не е съвсем еквивалентно :/ Аз все пак поддържам мнението, че нормалните хора сред учителите все още са доста повече от следовниците на другарките Станчева и Йорданова, та ми се вижда крайно нечестно заради такива като тези двечките останалите да са принудени да си търсят алтернтивни възможности за доходи, вместо да се съсредоточат основно върху образованието на децата.
А освен това принципно протестирам срещу съществуването изобщо на заплатите от 200 и 300 лева. Намирам го за безобразие. Тоя голям икономически растеж, дето ми го навират в очите, направо ми е неудобно да препоръчам къде да си го наврат. Ще рече човек, че България е съставена само от София, Варна и Пловдив. Ако се мръдне на петдесет километра настрани и картинката почва да става съвсем различна. А бе, мани
@Марфа: Е, точно в оценките за количеството “нормални хора” много трудно можем да разберем истината.
А относно заплатите 200-300 лв - определено са обидни, не мога да си представя да работя за подобна сума! От друга страна, това е явно доказателство за поне една от двете тези:
1) Тези хора не могат да намерят по-добра реализация на пазара на труда.
2) Има други, различни от заплатата причини да не си търсят друга работа.
Та нека за момент да допуснем че благодарение на “вниманието”, което обръщаше обществото/държавата на образованието, както и на разнообразни други фактори сме събрали в училищата една смес от хора. Нека съвсем фриволно да допуснем че около 70% от тях са некадърни и търтеи. В задачата се пита: трябва ли всички да бръкнем в джоба си за да им платим повече? А какъв е отговора ако процента е 60? Или 50? или 40,30,20? Къде е границата на търпимост, която трябва да поставим? Какъв процент некадърници, които вредят можем да оставим по училищата?
Хайде още една лична драма. Преди (брои пръсти)… абе преди много години бях в седми клас и имах голямо желание да вляза в някоя от езиковите гимназии, защото по онова време се приемаше, че там образованието е по-качествено. Тогава и на мен ми намекнаха, че е хубаво да тръгна на уроци по литература. Аз не виждах много причини да го правя и споделих тази си мисъл. С извънредно сериозен тон ми обясниха, че много бъркам и ако искам от мен да излезе човек, трябвало да проявя воля и да взема правилното решение. Какво да се прави, взех го.
Като се започна, ела, майко, гледай… Защо героят бил кахърен, колко величествен бил Ниагарският водопад, как юнакът много обичал майце си, какво значела еди-коя си природна картина, как била в хармония с душевните преживявания на някой си, как била в дисонанс с душевните преживявания на друг, какво противно хлапе бил Николчо… Честна дума, от тогава изпитвам жива ненавист към писане на съчинения (тогава ги казваха ОЛВ) и още не спирам да се чудя как оная жена успяваше да намери под вола теле. Впрочем и това някак бих издържал, ако поне имаше някаква дискусия по въпроса. Но не — отиваш на място с един дебел тефтер, тя ти диктува, а ти тренираш скоропис. Слава Богу, влязох в английската и моментално пуснах водата на казанчето.
Добре бе, Сашо. Аз от доста време питам: ами ако могат да си намерят, но не искат? Примерно, искат да са учители, щото това им харесва. Невероятно ли ти се струва? Те ти ги и причините, различни от заплатите - човек може просто да си обича работата. Не ти ли се вярва, че може да е истина? И да кажем, в един момент им писва да работят за тези пари и все пак си намират друга работа. Е кой ще остане да преподава? Нали в даден момент ще останат наистина такива, дето при никакви обстоятелства не биха могли да си намерят друга работа? Ами то вече взе да става факт. Имам вече доста примери, които мога да покажа, където нормални и готини хора, точно такива, каквито всеки би искал да им обучава детето, напускат системата и почват да работят нещо друго.
Пак ти казвам, нито фриволно, нито нефриволно не мога да допусна, че 70% от учителите са некадърни търтеи. Защо ли? Щото са най-нормални хора, същите, дето срещаш всеки ден по улицата, не някаква различна порода. Ако 70-80% от тях са некадърни търтеи това просто означава, че 70-80% от българите са некадърни търтеи. Това автоматично означава, че само двайсетина процента от българите изобщо заслужават да живеят. Изобщо не мога да приема съществуването на подобни заплати. Мен това ми е границата на търпимостта. Всеки ден слушам как ни обявяват за бурно развиваща се икономика, реформираща се като стой та гледай и не знам още какво, но като мръдна на двайсе километра от Варна и заварвам друга картинка. Ей това е моята граница на търпимост. Примерно аз нямам нищо против учителите да получават нормални заплати, имам много против от джоба ми да се плаща за вегетирането на държавната администрация, да ме цоцат здравни каси, а като ида на лекар да трябва да си плащам, всеки път се нервя на поредния депутатски мерцедес, щото той също е платен с излязлото от моя джоб и е за сметка на недостатъчно високите ми доходи. Просто ми е под достойнството да се сещам за другарката Станчева или за госпожа Гроздева, дето си секнеше носа в час, и заради тях да си викам “и двеста лева са им много на тея, нека мрат!”
Опитът ми по изброените по-горе четири пункта показва следното:
1. Частните уроци.
За мой късмет, не съм била подлагана на изнудване от такъв тип в училище. Така или иначе, обаче, ми се наложи да ходя на уроци точно три пъти.
Първият път, когато получих две двойки по геометрия в осми клас. Незнайно защо. Или знайно. За мен причината беше, че явно нещо изпускам. Но тъй като г-жата по математика не успя да ми помогне /явно не й се и занимаваше/, ми се наложи да ходя на уроци за 1-2 месеца. Проблемът се оказа много елементарен. До момента не бях намерила начин да вникна в задачите. Трябваше някой да ми разкрие малко по-различната гледна точка. А не просто да си пише задачи по дъската. Кой разбрал, кой не разбрал. Благодарение на тези уроци поправих двойките и до завършване на гимназията имах основно шестици. А математичката просто ми се дивеше как съм влязла в правия път, което и много я радваше, разбира се. Както и мен, но не благодарение на нея. Иначе беше много мила жена. Явно просто й липсваше подход.
Вторият и третият път, когато трябваше да се готвя за кандидат-студентски изпити: литература и френски. Учителките ми по двата предмета така ни моряха, че дъх не можехме да си поемем. Но им бяхме благодарни. Защото ни научиха. Едната - на френски, а другата - не само на литература, а и да мислим. Когато бяхме в девети клас, обаче, първата смени гимназията, защото се разочарова от условията в училище /явно не й позволяваха да се разгърне като преподавател и я вкарваха в някакви рамки/, а и получи по-добро предложение, а втората се разболя и отсъстваше перманентно /слава Богу, после се оправи, но за нас беше късно/. И така, “благодарение” на тези обстоятелства, пак потърсих уроци. Нямаше как. Така и не намериха достойни заместници на тези преподаватели. И подготовката ни се затлачи, яко. За мой късмет, уроците по френски продължих при същата ми учителка по френски. По литература си намерих друга учителка, която, обаче, тотално ми обърка представите за предмета. Но пък всичките й ученици бяха успешни кандидат-студенти. В крайна сметка, на изпита по френски се представих доста добре, но по литература… Просто блокирах. Хората пишеха като луди, а аз гипсирано и панирано ги гледах. След около час най-после се стегнах и дума по дума изсмуках тема от скромните 3-4 листа, докато хората бяха писали по 12-13. А темата беше по творчеството на Дебелянов, един от любимите ми творци. Бях отписала изпита. И в крайна сметка…получих петица. Благодарение на собствената си мисъл и на това, че преди няколко години бяхме минали Дебелянов при същата ми обична учителка от у-ще.
Какав е извода за мен: 1/ има наистина незаменими учители, които заслужават много повече, от това което получават в момента; и 2/ уроците не са чак такова зло, когато имаш нужда от тях, избрал си ги доброволно и си получил достатъчен КПД от тях.
2. Диференцираното заплащане.
Такова трябва да има, факт. Ясно е, че едни заслужават много повече от други /съгл. и по-горния пример/. Проблеми тук могат да бъдат: 1/ мъгляви критерии за оценяване; 2/ субективизъм при оценяването; 3/ нереална самооценка, като част от оценяването (в Бг е почти невъзможно някой да си признае, че не се е справил добре с работата си).
3. Съкращенията.
И такива трябва да има, факт. Но те трябва да са производни на реално оценяване. В случая отново се появяват проблемите визирани в т.2. Като цяло съм съгласна и с твоите аргументи.
За реформата няма да пиша, защото и без това много се изписа
@Марфа: Ха, ти си била градски :))
Относно процента - съвсем провокативно започнах със 70%. В края на мисълта бяха 20%. Точното число не може да се установи от нас.
За мен системата на образованието е МНОГО счупена и се нуждае от революционни промени. Голяма част от преподавателите наричам търтеи, защото са се сгушили в удобните си ниши и подскачат при всеки опит да им се спомене промяна. Оправданията са много: програмата! министерствата! родителите! днешните деца! о, боже о, майко мила, колко много външни за мен причини да не мога да си свърша работата!
Базирам горния абзац на разговори с доста хора, като няколко от тях са преподаватели, други са родители.
Сериозно смятам че по малко от 20% от населението на страната има волята и куража за промяна при нужда. Повечето хора оставени в такава ситуация ще се пуснат по течението. Факт е и това, че с тези условия училищата не могат да привлекат никой от тези 20%. Говоря за държавните училища. Защото на места като “Сладка Вода” например условията изглеждат доста по-различни.
И последно. В никакъв случай не смятам, не казвам и не намеквам че “търтеите” нямат право на живот. Имат. Но нямат право да искат много повече отколкото дават.
Искам само да отбележа само няколко неща: относно обобщаването, напълно съм съгласен, че не е справедливо да се твърди, че всички учители са лоши, мързи ги и не преподават сериозно. Само че е факт, че дали под натиск или не, все повече родители пращат децата си на частни уроци. Дори да не е под натиск, мисля че това е много ясно изражение на доверието, което родителите имат в образователната система. Моите родители са ми разказвали как не са ходили на частни уроци навремето - обяснението може да е, че изискванията са се увеличили от онова време, но гледайки състоянието на висшето ни образование, нещо се съмнявам.
Така или иначе, споделям мнението ти за вредата от обобщаването, но бих искал и ти да спазваш същия принцип. В същия този блог ти направи някои обобщения относно родителите, от които, въпреки че не съм родител, и на мен ми стана доста неприятно. Не може да правиш подобен извод само заради една група по-шумни родители, вярвам че ще се съгласиш с мен.
А сега конкретно по точките:
1) Не знам колко учители дават частни уроци, единственото, за което мога да твърдя по-убедено е, че едва ли са много тези, които декларират тези доходи и плащат данъци върху тях. Колкото и да ти е нисък дохода, нищо не те оправдава да го укриваш. На мен лично не ми се е случвало някой учител да ме принуждава да вземам уроци, или да прави такива намеци, което може и да е обикновеното състояние на нещата, възможно е да и да съм имал късмет.
Това което твърдя, обаче, е че често материалът в училище не е достатъчен, за да се изкара добра оценка на приемен изпит в университет. Спомням си как учителката ми по химия казваше, че ако човек си направи всичко както е по учебника, това е достатъчно най-много за 5,50, и за повече е нужно да се вземат допълни уроци. Разбира се, учителите не определят учебните програми, но тяхната пасивност често е също толкова вредна, колкото и лошото преподаване.
Друг пример - часовете ми по литература бяха много интересни, учителката ни стимулираше да четем много, и ни даваше свобода да пишем в свободна форма, с цел да се изразяваме по-добре. Само че нищо от това не помагаше да се изкара висока оценка на изпита по литература за университета, защото изискванията там не ни се преподаваха в училище. Извод - нямаш друг избор, освен да ходиш на частни уроци. Така че както и да го погледнеш, частните уроци далеч не са нужни само за да подобриш знанията си, ами понякога са нещо, без което просто не може. Вината не е само в учителите, разбира се, и аз не обвинявам само тях за това. Но частните уроци далеч не са изолираният случай, който ти вярваш че са.
2) Диференцираното заплащане вечеприсъства в доста ограничена форма в държавната администрация. В момента то оказва влияние само върху така нареченото “допълнително материално стимулиране” (ДМС), или с други думи - бонусите. Всеки държавен служител получава месечно оценка от 1 (най-висока) до 5 (най-лоша). Общото правило е, че ако имаш 3, получаваш целия бонус, при 2 - около 110-120%, при 1 - примерно 150%, при 4 - към 80%, при 5 - не получаваш нищо. Освен това две поредни оценки 5 са достатъчен аргумент за законно уволнение. Оценките се поставят от съответните ръководители, 1-ци се поставят много рядко, поне така излиза от практиката. Така че доста просто е тази система да се разшири и да засегне конкретно заплатите, с това съм съгласен с теб.
Също така, тази система може да се пренесе и при учителите. Всъщност доколкото разбирам нещо подобно се и предлага от министерството, т.е. да има една твърда част, която няма да се променя, а вече оценките да се засягат най-вече вече упоменатото ДМС. Основният проблем, долкото поне аз разбирам е, как да се оценяват учителите. От това, което чета от исканията на учителите, те не са съгласни да бъдат оценявани от съответния инспекторат (защото са некомпетентни), нито от директорите (защото им се дава твърде много власт), нито от колегите си (заради опасност от личностни конфликти), нито от учениците или родителите (защото оценките ще са субективни).
Чудесно, тогава единственият, обективен критерий остава едно всеобщо оценяване на учениците, по еднакви за цялата страна критерии. Наистина, учителите в езиковите, математически и други гимназии, където входините балове са високи, ще получат по-високи оценки. Не отричам, че е далеч по-приятно да се работи с по-умни деца. Само че смея да твърдя, че и нивото, и изискванията в тези училища са по-високи, с други думи тези учители наистина полагат по-голям труд. Защото дори и да е по-приятно, работата с по-интелигентни хора е по-трудна, защото и техните изисквания са по-високи. Ще дам пример с учителката ни по английски в английската гимназия през последните две години. Тя караше по учебника, който беше много явно под нашето ниво тогава, и резултатът беше, че никой не и обръщаше внимание, просто защото ни беше скучно. Единственото решение на проблема, което беше и поставено от родителите ни, беше тя да ни занимава с нещо друго, по-сложно - което и в един момент стана. Така че учителите в гимназиите, където децата са по-интелигентни, нямат друг избор, освен да полагат повече усилия, което трябва да се заплаща по-добре.
3) Тук виждаш нещата само от един ъгъл. Под съкращения се има главно там, където просто няма деца, но учителският щат остава непроменен в продължение на години. Никой няма намерение да съкрати 25% от учителите във всяко училище, колкото и да са некомпетентни в министерство на образованието, не за толкова тъпи. Факт е, че в селата и по-малките градове има все по-малко деца, така че не е ефективно да се поддържа същия брой учители. При всички положения ще излезе по-евтино да се обединят няколко училища, да се купят автобуси и наемат шофьори, които да карат децата то училището и обратно.
Колкото до размера на паралелките, смея да твърдя че в София броят на децата в паралелките в езиковите гимназии е не по-малък от този във всички останали училища. Аз в клас по-малък от 27-28 души никога не съм бил, да не говорим, че когато бях подготвителен клас, в горните класове паралелките бяха 8-9 броя на клас, всяка с по 27-28 души вътре. Във Варна положението може и да е различно, признавам си че не знам, но в София определено не е. И не говоря само за Първа английска гимназия, която съм завършил, ами и за всички останали, защото имам достатъчно приятели от други училища.
4) Боя се, че повторя мнението на други хора, вече писали тук, но отново подхождащ едностранно към проблема. Първо, министерството не иска първо реформи, после да даде пари. То иска ангажимент за реформи, срещу което да даде пари. Друг е въпросът дали това министерство, и по-точно хората в него, могат да направят тези реформи. От това, което съм видял досега, по-скоро не могат. Добре, в такъв случай според мен е задължение на учителите да предложат нещо по-добро. Защото, както споменах по-горе, пасивността може да е също толкова вредна, колкото лошото преподаване.
Смея да твърдя, че има учители, които теглят една майна на методологията, и при това с мълчаливото одобрение на директорите си. Разбира се, такива учители не изоставят напълно учебнижите, но аз лично съм имал ред учители - по физика, математика, химия, литература, история - при които съм учил единствено и само по записки. След като е за доброто на учениците, явно е че има директори, които пренебрегват правилата, след като са очевидно абсурдни. Точно за да не се продължава по този начин, смятам че учителите трябва да предложат нещо по-добро, ако могат да го направят - а аз вярвам, че могат.
Спомням си в самото начало на стачката имаше една хубава статия в “Дневник” от една учителка, която съвсем ясно беше представила какъв точно е проблема, и как министерството остава до голяма степен пасивно. Тъкмо се канех да кажа “браво, така трябва да се подхожда”, когато стигнах до края на статията, същата тази учителка каза, че не смята, че тя трябва да предложи алтернатива. Добре, не разбирам едно нещо - убеден си, че хората, от които зависи да направят промени не са компетентни за това, но тя самата, очевидно компетентна по въпроса, отказва да го направи. Съжалявам, но при такова положение, не уважавам протеста срещу системата. Не си доволен от състоянието на нещата, предложи нещо по-добро. Това, което ме дразни най-много е, че явно има способни учители, които могат да предложат по-добра алтернатива, като програми, методика за оценяване и т.н. но не желаят да го направят. Това за мен е страх от поемане на отговорност, което аз не приемам.
В заключение, искам да подчетая нещо много дебело - учителите трябва да имат по-високи доходи, но най-важната причина за това трябва да е защото техният труд е много ценен, и не се оценява адектватно. В никакъв случай главната причина не трябва да е защото доходите им са ниски. Защото има много хора с ниски доходи, и ако вдигаш заплати по принципа че не може да има такива от 200 и 300 лв., моля те да ми дадеш причина, поради която служителят в “Чистота” не заслужава и той 1 000 лв. - все пак и там работят хора, и те имат семейства, и техните деца ходят на училище. Ако ще правим социална държава, нека си понесем отговорността и платим цената за това.
Да, има страни, където хората с ниски доходи не мизерстват, и получават солидна социална подкрепа. Ние самите бяхме такава страна. Но те моля да погледнеш много внимателно какви данъци се плащат в такива страни, например Швеция, която съм те виждам да даваш за пример. Социалната държава е много хубаво нещо, но за съжаление много скъпо. Аз лично предпочитам повече свобода, но и правила, според които получаваш повече, ако полагаш повече усилия, и влагаш в собственото си образование и способности. Така че от тази гледна точка, аз подкрепям увеличението на доходите на учителите. Обаче, те трябва да започнат да подобряват качеството на продукта, който предлагат, а не да получават социални помощи.
Марфа, радвам се, че си се измъкнала от сатурновата дупка и отново изпълняваш гражданския си дълг!
Аз май вече писах мнението си, но ще го повторя: Смятам, че учителите трябва да се назначават с конкурс като университетските преподаватели, а оценката си учениците да получават чрез стандартизирани годишни изпити. Това хем ще оцени ученика реално спрямо останалите ученици от страната, хем ще пресече учителската корупция, хем ще позволи и диференцирано оценяване на учителите.
Съгласна съм, че така част от заплатата на учителите ще зависи не от техните заслуги, а от това с какви деца работят. Тези от “елитните” гимназии (които според мен трябва да бъдат приватизирани, защото нямат нито морално, нито практическо основание да бъдат държавни), ще получат пари от небето. Но тези, които работят с по-трудни деца, според мен ще бъдат оценявани реално. Защото работещата образователна система си личи именно по това, че успешно включва децата, които не могат да бъдат обучавани от родителите си. В момента отвсякъде чувам, че за да се справя детето добре в училище, трябва вечер родител да му виси на главата и да се упражнява с него, а често дори да му преподава. Не трябва да е така.
Изгледите да се въведе реформа в тази посока оценявам на почти нулеви. Всички плюят учителите, че не въвеждат и дори не настояват за такава реформа, защото нямат интерес от нея. Добре, защо родителите, които уж имат интерес от реформата, не настояват за нея? Защо не се подобри обучението поне в частните училища, които би трябвало да са по-зависими от волята на родителите? Защото според мен малко родители в действителност се грижат за образованието на децата си.
Знам софийска гимназия, където още отпреди 1989 хем лошо се преподава, хем се пишат ниски оценки, ако родителите не са от лъв нагоре и не носят подаръци. На едно дете му пишат 4 и 5 за 9-ти и 10-ти клас по предмет, с който ще кандидатства. То се явява на повишителен и поправя четворката на шестица. За петицата не се осмелява и не успява да се класира за специалността, която най му се иска. Е, няколко години по-късно, когато районирането по училища вече е отпаднало, родителите се канят да запишат и по-малкото си дете в същото училище! И се отказват само защото голямото дете настоява да не обричат и малкото на същата участ. Толкова им е пукало за образованието на децата им.
А бе, малко да се отклоня, ама за “Сладка вода” имам други впечатления. Или по-точно една моя кръщелница, дето записа сина си там, а накрая като стана четвърти клас хукна по частни уроци, защото се оказа, че не може нито да пише, нито да смята, нито да чете, нито нищо да прави като хората. А пък не е като да беше болно от нещо детето. Впоследствие тя като поразпитала и другите родители, се оказало, че проблемът не е само в нейния телевизор. Значи поне три деца бяха на ръба да повтарят годината, толкова бяха закъсали. Тя нейния го премести в “Кирил”, ама преди това цялата лятна ваканция ходи на частни уроци и наваксва като замаян. Та де да знам моят опит със “Сладка вода” друго казва. Инак пък страхотна база, чудесни условия, ама на…
Опа, Живик, не съм правила обобщения за родителите, много моля! Това, което казах е, че да твърдим, че учителите са мързеливи некадърници е равносилно на това да твърдим, че родителите са безотговорни и нехайни, а тийнеджърите са на пет минути от криминалното си досие. Има разлика, нали?
А диференцираното заплащане по описания от теб метод е толкова субективно, та просто няма накъде повече. Каква става тя? “Айде да видим кой ще успее да стане най-симпатичен на шефа”. Ами не се прави така. А колкото за езиковата гимназия и циганската махала - нали не смяташ, че ако преподавателите от езиковата ги пратим в циганската, нивото на образованието там ще се повиши? А в езиковата непременно ще спадне? Все пак наистина ужасно много зависи и от децата, с които се работи.
И пак ще се върна на тезата си - заплати от 200-300 лева в настоящата реалност са просто недопустими и никакви оправдания и ваденета на води от кладенци не могат да оправдаят тяхното съществуване. Това е просто абсурд. Точно си говорихме с една приятелка, че има тотална неяснота в приходно-разходната част на бюджета, особено в разходната. Ето на, армията е финансирана приоритетно, но въпреки това постоянно слушаме как нямало пари за униформи на войниците. Сега, аз просто не съм съгласна моите данъци да пълнят някаква черна дупка, докато отгоре ми се обяснява, че няма нищо нередно в заплата от 200 лева и от мен се иска да ненавиждам хората, които протестират срещу това положение. Нали вече говорихме, че примерно ниските заплати в образованието отблъскват потенциалните добри учители от тази сфера, намаляват конкуренцията при кандидатстване в педагогическите специалности и в класните стаи все повече започват да влизат хора, чието място е по-скоро в сферата на нискоквалифицирания труд, но не и сред децата? Някой несъгласен?
Marfa: Хммм, аз за другата камбанария говорех, за заплащането на учителите. Когато за първи път чух за уилището бях възхитен от идеята. Тъжно ми е да науча че и там има проблеми със самото обучение. Иначе каратето и ходенето на открито как са били?
Ами то комай само те са били. Тоест, много спорт, много чист въздух, много игри… Малкият карате не е играл, прекалено е кльощав за подобни неща, ама се е заигравал май на волейбол, не го знам. Останалото обаче е под нулата. Приятелката ми в момента провежда активна рекламна антикампания срещу училището и още не може да си прости, че си е записала детето там. Не й е хич за парите, достатъчно е добре финансово, ама зора, дето го теглиха после й дойде в повече.
Не ме разбра нещо за езиковите гимназии - доколкото разбрах, ти смяташ че оценяването спрямо резултатите на учениците е субективно, защото в едни училища децата са по-умни от други. Исках само да кажа, че да работиш