Нека да сме негри в щата Алабама
септември 11, 2007 от Marfa
На крак, о парии презрени,
на крак, о, роби на труда!
Подтиснати и унижени
ставайте срещу врага!
“Интернационала”, таковата…
Колелото на историята се върти, цивилизацията се развива, от индустриалния капитализъм все по-развитите държави, тези, по чийто стандарт въздишаме, неумолимо вървят към социалдемокрация от шведски тип. Утре-вдругиден кой знае какъв строй ще се роди и докъде ще стигне човечеството, ако разбира се успее да избегне апокалипсисите, чакани през 2010-та, 2012-та, 2016-та, 2026-та, 2027-ма, 2028-ма и т.н. За щастие, апокалипсисите от 1990-та, 91-ва, 92-ра, 97-ма и разбира се, от 2000-та, се смилиха над нас и отидоха да тормозят други планети и други цивилизации.
Докато цивилизацията обаче еволюира, България пази традициите, упорито живеейки в родово-общинния строй, известен днес като шуро-баджанашки, стъпила с единия крак в робовладелската епоха. Здраво, при това. В тази връзка, бурни аплодисменти за всички шуреи и баджанаци, които за шест години успяха да направят тъй, щото не само да мечтаем за жизнения стандарт на румънците, но да започнем да гледаме и със завистливо око не към кои да е, а към албанците. Ашколсун!
И така, днес моя милост, водена от праведен гняв, с душа, в която пожарът на бунта гори, отново ще подхвана любимата си тема, която по стечение на обстоятелствата в момента е и мейнстрийм темата, а именно Животът, Вселената, Лекарите, Учителите, Цените, Заплатите И Всичко Останало™.
Няколко пъти вече изказвам едно прозрение, което едва ли ще ми донесе признание за най-мъдра мисъл, но това не променя неговата истинност. Иде реч за мантрата ми, че държава, която буквално е заебала здравеопазването си и образованието си, в крайна сметка ще се окаже, че управлява болен, неграмотен и лумпенизиран народ.
Здравей. Да, на теб говоря. Ти, който си се настанил на удобното си бюро, ти, който получаваш 1000 лева заплата (дай си сметка, че живееш в лелеяната Обединена Европа и работиш за 500 евро, между другото), да ти, четеш ли това? Ако да, чуй ме. Захвърли работата си. Заеби стандарта си. Нека те обземе най-чистий и светлий алтруизъм и иди да станеш учител. По математика. Или информатика. Или каквото там би могъл да преподаваш. Ти си млад, образован, имаш компютърна грамотност (меко казано), имаш доста по-широк светоглед от петдесетгодишната, чакаща кротко пенсията си госпожа по география, чиято лична представа за света е от времето, когато си е писала със съветско другарче и дори е посетила на разменни начала Ленинград. Бий й дузпата и й покажи какво можеш и колко знаеш. Иди в училище, застани срещу тридесетте пубертета, чиито хормони почват да ги карат да искат и да правят все по-странни неща, привлечи интереса им, предай им знанията си, а накрая иди да получиш фиша си. За триста лева. Не искаш ли? Разбирам те.
И аз не искам. Ето защо никога няма да прекрача училищния праг, обзета от пламенната страст да обогатявам културата на нервозните дечурлига. Ето защо нахъсаната, готина, млада и обичана от учениците си учителка ще хвърли дневника, ще си избърше тока на обувката с фиша за заплатата си и ще отиде да работи нещо друго. Например ще стане журналист. Или ще отиде в частен учебен център да води курсове. Или просто ще й дойде ей дотук и ще се махне от тая страна, чието правителство снизходително я потупва по главицата както би потупало непослушния си пудел и ще отиде да гледа стари баби в Гърция, да бави деца в Испания или да бере портокали в Португалия.
Робовладелският строй по света отдавна вече е спомен. “Чичо Томовата колиба” е вече само книга. Но не и тук, не и в България. В България е нормално да искат от хората да работят, само че, ако може без заплащане. Или в краен случай със заплащане, което да те държи на долната граница на социалния минимум, което да ти позволява да запълваш гардероба си с дрехи, закупени от все по-разрастващите се вериги магазини за втора употреба, заплащане, с което можеш да си позволиш да закупиш килограм от безвкусния, тестен заместител на кашкавала, наречен “Тостино”, защото дори млечните продукти се превърнаха в деликатесна, недостъпна за твърде много трапези, стока.
Оправдания винаги има, особено в шуро-баджанашкия квазиробовладелски строй, в който живеем. Българинът работи малко, затова получава малка заплата. Точно по същия начин в американските южни щати са били убедени, че вършат добро на робите си. Негрите работят, а господарите ги хранят, осигуряват им подслон и им дават отвреме-навреме дрехи. Не им плащат, но вероятно защото робите работят малко. Когато все пак робът не работи достатъчно, заслужава бой. Понеже и българинът работи малко, сума ти престижни международни фирми изнесоха производството си тука. Вместо храна и дрехи дават на българина някаква сума, с която да може да се зареди с достатъчно въглехидрати, но повече той не е заслужил. А когато все пак затлъстелият, овъглехидратен и обезбелтъчен българин каже, че вече е европеец, че цените са европейски и заплатите също трябва да бъдат европейски, за да може да води един наистина европейски начин на живот, следва бой. Словесен. Обясняват му, че е мързелив и неинициативен, затова дори и подаянието, което получава, му е прекалено много. Да го взима и да не мрънка.
Извинете, шуро-баджанаци, вие, охранени, оядени циреи, достатъчно узрели, за да бъдете изцедени от лицето на България, вие, чиито задници са приели формата на седалките на лъскавите ви ламборджинита, ферарита, мазератита и ягуари, вие, обути с обувки на такава цена, че един чифт би възстановил покрива на къща в Цар Калоян, вие ли ще оценявате труда ми?! Вие ли, парвенютата, вдигнали палати, возещи се в яхти, обличащи се от Париж и Лондон, тъпчещи се с редки храни и лочещи скъпи вина, всичко това - постигнато с помощта на честната морална проституция - истинската ви професия, вие ли ще ми кажете, че моите като минимум дванадесет часа ежедневно блъскане, честно ежедневно блъскане, са по-некачествени от осемте часа на румънеца, македонеца, че и на албанеца (да не говорим за холандеца, германеца, шведа, англичанина и пр., те са от друга галактика)?! Ти ли, нещастнико, с оядена мутра, с костюм на Армани, за който някой ти е казал, че не е прието да му виси етикета, ще ми кажеш, че българският лекар няма моралното право да иска достойно заплащане, че българският учител трябва да целува земята под краката ти затова, че изобщо му позволяваш да работи, че работещият в сферата на културата трябва да е щастлив на заплата от триста лева?! Ти ли бе, дребно, жалко човеченце, юпи, чиято единствена прочетена книга е останала някъде далече в миналото, ти ли ще имаш лице да излезеш и да кажеш, че в България може изобщо да се живее с милостинята, която социалното правителство благородно подхвърля?!
Каква е тая наглост? Как може изобщо да съществуват месечни доходи, гравитиращи между сто и петстотин лева в страна, в която сезонните плодове и зеленчуци, в която основните хранителни продукти неумолимо преминават в графата на деликатесните стоки? Да не би да сме се озовали в Африка случайно?! Вие, които се възмущавате на хората, че не проявявали разбиране към правителството, че не се интересували то откъде би могло да намери средства за достойни заплати, пука ли ви на вас, копелета, откъде хората намират пари, за да изкарат месеца?! Имате ли идея как се живее с триста лева? А с двеста? Можете ли да си го представите изобщо? Не, не можете. Прекалено сте заети да логорействате за досиета, да строите магистрали, хотели, курортни комплекси, да се мятате от борд в борд, прекалено сте заети да играете на “Фараон”, убедени, че при крах просто можете да рестартирате играта. Прекалено си заета да измисляш програми “топло мляко и кифла”, може би като знак на това, че съзнаваш, че си тъпа кифла, прекалено си зает да се снимаш в поредния си филм, за да обърнеш внимание на стъпканата, лежаща в калта култура, оставена в ръцете на посредствена производителка на долнопробни чалга-текстове. Прекалено си зает да говориш за реформата в образованието, за да намериш време да я проведеш, прекалено си зает да се радваш на бюджетния си излишък, вместо да се притесниш, че това значи неусвоени средства, прекалено си зает да набираш синджири с бесарабски роби, за да обърнеш внимание на българската икономика, прекалено си зает да се възхищаваш на туркменистанския икономически напредък, за да посетиш Европа, прекалено си зает да дрънкаш, за да управляваш.
А ние сме прекалено заети, за да живеем. Прекалено сме заети, за да сме щастливи. Страх ни е да се разболеем, защото лекарствата ще улучат в сърцето парализирания семеен бюджет, караме грипа на крак, защото сме твърде мързеливи, за да работим и парите, които все пак получаваме са знак на милост свише, купуваме учебник втора ръка на детето си, защото дори учебниците поскъпнаха като резултат на проблясъка на поредния гениален ум, изпростяваме, разболяваме се, лумпенизираме се.
На крак, о лумпени презрени,
на крак, далече от труда!
Болни, прости, разорени,
псувайте срещу врага!
Из химна на лумпенпролетариата
Страхотно!!! Въпросът е дали “шуро-баджанаците изобщо влизат в твоя блог?
Е това е!Дано се намери някой да го публикува!
Аз съм от ония в Испания,които са си наврели всички български дипломи в бутилка и са ги пуснали да плуват в Средиземно море.Аз съм лудата,която вместо да отиде на плаж,чете за България,с надежда да стане чудо.Ако ще се случва нещо по-ефективно от развеселителна мирна демонстрацийка(в такива ми мина студентството),веднага да ме броите и мен!
Вероятно истината е някъде по средата.
Не го казвам просто ей-така, ами защото имам пресен пример - шестнадесет български работника свършиха в продължение на четири седмици работа, която преди това четирима германски бяха свършили на идентичен обект за същото време. Накрая имаше идиотски пропуски, а аз така и не схванах какво пречеше всичко да бъде идеално.
Едва ли някой, когото това засяга, ще прочете някога това, затова и го казвам така открито. Организацията от наша страна куцаше яко, а не забелязах и въобще да си взехме някакви поуки за в бъдеще. Нито пък е отделен случай, защото и другите “нашенски” фирми се представиха отвратително при подготовката на обекта и трябваше да им ходим по петите. Естествено - никаква полза.
Нито пък самият обект е някакъв свръхестествен магнит за каръшки изпълнения, направи справка с печално известното “Цариградско шосе”.
Или с тотално неадекватните действия на “отговорното министерство” по отношение цените на хранителните продукти.
Вероятно ще кажеш, че всичките тия хора са си роднини един на друг и затова се случват такива инциденти, но някак не виждам така да стоят нещата, макар и да сме сравнително малка страна.
Така че - истината е някъде по средата, сигурно най-точно я отразява оня древен виц за взаимното лъгане при плащането и работенето, не знам. Но и не си права да твърдиш, че по принцип за една и съща работа получаваме по-малко пари отколкото “другите”. Фактите са си факти.
Имам въпроси. Колко им беше платено на българите, а колко получават германците?
Защо един български счетоводител вСАЩ (съвсем пресен пример между другото) за нула време се издигна, след като шефът му оцени по достойнство това, че човекът още в девет и половина сутринта е готов с работата, която другите му служители вършат за цял ден? Защо не се издигна тук, въпреки че вършеше работата на сума ти още хора, които бяха бронирани от увереността, че и камъни да падат, те няма да бъдат мръднати от местата си? И е факт, те още са на същите места, а работата на оня счетоводител я върши друга калинка, която също скоро ще й гръмне бушона и ще си бие камшика.
Кой, по дяволите, ще има наглостта да ме кара да работя качествено, след като изобщо не възнамерява да оцени по достойнство труда ми? Истината е една - в една пазарна икономика хората работят толкова, за колкото им плащат. Ако не работят толкова, заколкото им плащат, работодателят ги уволнява и си търси други хора. Ние обаче получихме обещанието, че понеже ние не щем да работим за парите, които ни плащат, ще внесат балами отвън, които ще са навити да работят и за без пари. В комунизма парите щели да са анахронизъм, но май министър Димитров прекалено насериозно се е взел.
Ще ти задам един контра-въпрос: кой клиент би давал на тези работници същите пари, както на германците, ако вършат работата в такова количество и качество?
Може да ти прилича на спора за кокошката и яйцето, само дето в случая ситуацията е коренно различна - въпреки съотношението 4:1, нито работата беше по-бърза, нито по-качествена. Ще кажеш - никой не ще да е балама, а според мен именно в това е проблема.
Естествено, че всеки клиент иска да плаща по-малко, ти също не щеш да замеряш с пачки мандраджиите за честта да лапнеш парче кашкавал на рождения си ден. Затова и германците бяха наели българска фирма подизпълнител.
Но тази фирма никога не би могла с такава работа да претендира за повече пари, нито да се конкурира с въпросните германци на равна нога, както е направил счетоводителят.
Именно за това говоря. Първо трябва да се постараеш, преди да те повишат. Въпросът “къде” е маловажен, никой не е заробен тук.
Просто уволняват работниците, които не си вършат работата и назначават такива, които да си я вършат. Само дето съм адски убедена, че между тези шестнайсет работника все е имало двама-трима, които са били съвестни, за сметка на тези, дето са се подпирали на кирките си.
А именно, никой не е заробен тук. Това е причината все повече работници да вършат работата за все по-малко хора. “Качествените” просто бягат навън.
Страхотна статия Марфа. Наистина страхотна. Има надежда все пак, докато има хора като теб, със сигурност има надежда. Ето едно нещо, което написах преди време под въздействите на събития в нашия Абсурдистан …:
Аз съм Бръмбарче (Колорадско)
Аз съм бръмбарче и силна
майка мене е родила;
с цигани и злост обилна
ме’й родината калила.
Аз съм бръмбарче. Обичам
наште планини червени,
бръмбарко да се наричам –
първа радост е за мене.
Аз съм бръмбарче свободно,
и на край света живея,
всичко българско и родно
не желая да пилеят.
Аз съм бръмбарче и расна
в жалки дни, в безславно време,
син бях на земя прекрасна,
сега - баща на син без бреме.
Страхотна статия, страхотни думи.
От истината боли.
Но и от ваденето на зъб боли, но е полезно за организма. Как да стане така, че да извадим гнилия зъб, да игрежем мъртвата тъкан. Само с думи май не става.
Добре написано и за съжаление ПЪЛНА ИСТИНА.
мдам…
Изключително добре казано !!! Но аз ще подкрепя Нела относно действието !!! Не може само да говорим какво става или да се надяваме някой ден да се оправят “нещата” - ако искаме нещо, трябва да се борим за него !
Значи, предполагам, си съгласна, че голяма част от хората тук не си вършат добре работата, съответно трудът им е нископроизводителен, съответно не могат да спечелят “европейските” пари, които им се искат?
Примерно, я си представи, че вместо 16, работниците бяха 8 - нищо не би пречило да вземат двойно. Но пък щеше да се наложи да работят повечко. Това също не би било такъв проблем, ако организацията им беше по-добра - можеха да си спестят сума мотаене, излишни усилия и ненужни поправки. Профилактиката винаги излиза по-евтина от лечението.
Иначе, да споделя, нещата дори в Германия не са розови, обикновените хора там също се страхуват да се разболеят и все по-малко вършат все повече работа, за същите пари. Вероятно защото няма накъде да бягат и нямат с кого да се сравняват, оплаквайки се
Съгласна съм, че хората, оставащи тук, все повече ще са точно от тоя тип хора, които не си вършат добре работата, просто щото хората, които си вършат добре работата искат да получават и съответното заплащане срешу труда си. И се махат. Затова твърдя, че опасността от лумпенизация става все по-голяма. Ако нещата продължават по начина, по който си вървят в момента, утре-вдругиден вместо 16-те работника ще е нужно да се наемат 32-ма. Вдругиден 64-ма ще се почесват пред кирката и ще се чудят от кой край да я хванат. И така нататък. Дори и на Ленин в един момент му просветва, че човек работи най-добре тогава, когато има някакъв стимул, но вероятно сегашната управляваща клика не е изкласила дори до ленинизма, което, признавам, е твърде странно, предвид породата им.
А не ми оплаквай германците, моля. Щастлив човек на тоя свят едва ли има, хора без настоящи проблеми са само неродените, както успява да прозре още дядо Еклесиаст. Та и германците си имат своите проблеми, това е истина, но тъй като те просто не са свързани с унизителни мисли като “как да успея да си платя тока, водата и телефона, че да ми останат пари за да си нахраня двете деца и да им купя някоя нова дрешка, че старите вече не им стават”, просто е смехотворно да бъдат споменавани, нали? Я иди и кажи на някой умиращ от глад суданец, че бялата държава, в която иска да замине, също си имала проблеми? Ще бъде твърде нелепо, нали? Ние, слава Богу, още не сме докарани до тоз хал, въпреки некачествените хранителни стоки, към които все повече посягаме, но дотам наистина не сме стигнали. Въпреки всичко сравнението с проблемите на германците си остава ирелевантно. Нещата просто са несравними.
Не е по темата,но с това за немците изобщо не съм съгласна!Те са световнноизвесни с вечното си недоволство и оплакване.Все нямат желание,все им е писнало,все най-много те са натоварени и прецакани!Вярно е ,че работят и са перфекционисти,но само ако заплащането ги устройва.По всички най-красиви кътчета на света са се заселили,”избягали”от Германия немци.Разликата е,че те са се преместили на по-добри условия и заплащане,а българите хукваме “където ни видят очите”,с надеждата за по-добър живот и поне малка частица от сигурността на немците.Прочети немската преса,за масово изселване на немци,напр. за Швейцария!
Отговорът ми е към коментара на Skoklyo за “горкичките” немци.Само с немци работя от 7години и всеки ден им слушам проблемите,само не смея с моите да ги занимавам да не ги “тревожа” или да ме помислят за от друга Галактика.
Бе остави ги немците, за друго ми е думата. Когато няма стимул за работа, качеството й спада. В даден момент процесът става необратим, тоест работодателят разбира, че са му останали само такива работници, че както и да ги стимулира, каквито и заплати да речем да им дава, производителността им никога няма да се вдигне. А ние вече сме твърде близо до този повратен момент, за съжаление.
Никого не съм седнал да оплаквам, Марфа, нито пък казвам, че категорично грешиш. Просто цитирах факти.
И към тях добавям субективното си мнение, че всичко е въпрос на организация, на лично и обществено ниво.
Все пак не мога да се сдържа да не те попитам - защо, мислиш, “сума ти престижни международни фирми” изнасят продукцията си в България, Индонезия или Китай? Какво точно им пречи да си я произвеждат у дома? Скапаната им инфраструктура, корумпираните им правителства или липсата на работна ръка?
Ще се изненадам, ако успееш да си изсмучеш от пръстите друг отговор, освен: разходите за производство. Разбирай: заплащането на труда.
Данъците също, но те косвено могат да се считат за производствени разходи, и така или иначе отиват за поддръжка на “белия” обществен стандарт, нали.
Естествено, че нямам причина да си смуча нещо от пръстите. Отговорът е именно заплащането на труда. Естествено. Много ясно, че Dolce e Gabanna ще предпочетат да си отворят цех в Русе, просто защото никоя италианска шивачка няма при никакви обстоятелства да се навие да им шие дрехи срещу заплащане от по дванайсет стотинки на парче. Не мога да разбера с какво това откритие оборва моето твърдение, че България се превърна в една много бедна държава. Фактът, че D&G са предпочели България пред Индонезия или Китай означава следното: че тук получават по-качествена продукция срещу по-ниски цени. Това какво, да ме радва ли трябва?! Извинявай, но това е абсурдно! Не сме влезли в Азиатския съюз, влезли сме в Европейския! Че нали затова викам толкова, щото България по качество на живот все повече се доближава до държави като Индонезия, вместо до държави като, да речем, Португалия (за по-”високо-стандартни” страни дори ме е срам да мисля).
Нали и аз за заплащането на труда говоря? Нали точно това заради това логорействам? Нали обяснявам, че един човек работи добре, ако има стимул. Това не е някакво прозрение, което ще ми донесе нобеловата награда по полит-икономия, до тоя извод е достигнал първият робовладелец, комуто е хрумнало да освободи робите си и дапочне да им плаща за труда. Колкото по-няма стимул човек, толкова по-зле работи. Затова и светът е преминал от робовладелство към капитализъм, затова и комунизмът е ялова утопия, затова и еврейските кибуци отмират, защото хората, откак свят светува, работят за толкова, за колкото им се плаща. Ако не им плащаш, те работят само срещу бой и заплахи, но пък по-некачествено. И понеже днес човек все пак има избор, този, дето работи добре, отива там, където му плащат добре. Работодателят, който си е позволил това да се случи, остава да разполага само с некачествена и некомпетентна работна ръка. Точно затова и качеството на българските стоки и услуги не особено бавно, но затова пък съвсем сигурно запада от година на година и точно затова скоро ще стигнем до точката, от която няма да има възможност този процес да се обърне. Хората, които са се уредили да работят срещу достойни заплати биха се върнали да работят тук само срещу още по-големи заплати, което е, да си го кажем, невъзможно. Точно затова страната ни върви към лумпенизиране. Стремително. Все още недотам забележимо, но стремително.
P.S. Извинявай, без да се заяждам, не го приемай така, но неясно ли говоря, че трябва за шести път (ако броя и ентрито си) да пиша едно и също?
[...] Марфа е интелигентна и ерудирана млада жена, която обича и умее да пише, готви и много други неща. Марфа е загрижена за здравето, образованието и благополучието на хората в България. Тя смята, че за тежкото положение на повечето хора тук са виновни управляващите, свръхбогатите и юпитата. Тя няма време и желание да изучава икономическите и социалните процеси с цел да предложи идеи за решаване на някои проблеми. Не призовава читателите си ( предполагам и слушателите си) да предприемат някакви действия за да променят тежкото си положение. Марфа смята, че страдащите народни маси за безпомощни жертви. Това, което Марфа все по-често и все по-ожесточено прави е да хули виновниците с ботевска жар. [...]
Неразбирателството, Марфа, произтича оттам, че ти си се вторачила в пасивната роля на работника като кон с капаци, без да се обиждаш.
И масово населението приема нещата така - пасивно, може би като наследство от “работническата диктатура” ?
Качеството на работа предхожда заплащането. Нужна е инициатива. Мислех, че като ми даде пример с оня счетоводител, разбираш какво имам предвид.
И защо фриволно комбинираш по-високото качество и по-ниските цени в случая с тия шивачки, имаш вътрешна информация ли? Винаги съществува съотношение между тия две неща, но си има и необходим минимум - ДиГ вероятно са можели да бълват парцалки и в Китай, за по-евтино, но и за по-некачествено. После нали трябва да ги продадат някъде, а и имидж да поддържат?
Това може би за теб са дреболии, но си има икономически закони, като физическите. Аз си нямам особено понятие и от двете области, но като падна от балкона, ще се пребия, а като не работя, ще гладувам.
Това са факти, а всичко останало е “ирелевантно”.
И още един упрек, че идеализираш положението “там”. Точно пък в италианския шивашки бизнес мафията е дълбоко замесена и БУКВАЛНО има роби. Ще ми се да прочета книгата на онзи тамошен автор, за чиято глава е определена награда, ще ми се и ти да я прочетеш …
Не съм се вторачила в пасивната роля на работника, просто смятам, че е нормално човек да бъде стимулиран, за да работи добре.
Качеството на работа естествено, че предхожда заплащането. Но в един момент, когато заплащането изостане с няколко обиколки от качеството, се получава късо съединение. Що се отнася до инициативата, имах предвид, че инициативните хора, които смятат, че трудът им не се заплаща адекватно, просто отиват да работят другаде. Тук постепенно остават да работят тези, чиито качества не биха им позволили да си намерят високоплатена работа.
Точно същото говорех за Д&Г - очевидно са счели, че ситуация, при която плащат индонезийски заплати за европейска висша продукция ги устройва напълно. За италианската мафия нищо не мога да кажа, признавам.
Проблемът е, че има хора, които работят, но въпреки това гладуват. Затова, понеже работят, отиват да продават труда си там, където ще се цени. Остават такива, които са доволни на ежемесечните социални помощи, които им позволяват да си купуват редовно евтин алкохол.
Нищо не идеализирам. В утопии не вярвам. Но не ми харесва това, че България с бързи стъпки припка към Индонезия, докато Албания припка с бързи стъпки към Европа.
Добре, Марфа, ако ДиГ бяха отишли в Индонезия, русенските шивачки не биха получавали и тия пари, не мислиш ли?
Може би Ина пак ще ми трие сол на главата, но едва ли ще отрече, че и германската “социална икономика” буксува напоследък именно заради хората, които са доволни на ежемесечните си социални помощи, вместо да се прецакват за ниска заплата.
Струва ми се, че разбирам за какво точно говориш - обществото като цяло обеднява, защото губи ценните си хора. Лично аз съм оптимист - хората подлежат на промяна и самоусъвършенстване, но парите не са единствения и най-важния стимул, питай някой психолог.
Мисля, че проблемът е доста по-дълбок. Не искам да цитирам Симеон, но оная приказка за “чиповете” крие известна истина …
Tова какво, трябва да ме радва ли?! Което отново ме връща на идеята ми, че държавата ми се управлява от абсолютни аматьори, защото иначе западни фирми нямаше да изнасят производството си у нас, с цел да имат колкото се може по-малко производствени разходи за оптимално добра крайна продукция. Самият факт, че D&G са предпочели България пред Индонезия вместо, де да знам, Норвегия пред Индонезия, ме води до извода, че България, тъй както е в Европа, икономически е много по-близо до страни като Индонезия или Бангладеш, вместо до страни като Норвегия или дори Португалия, срещу което именно недоволствам.
Парите не са единствения стимул, но в едно консуматорско общество те са основния стимул, колкото и да не се харесва това на романтичните ми мечти за един по-добър свят. Човекът е инатлива твар и твърде рядко успява да живее на вяра и идеи (вж. Тереза Нойман например), останалите няколко милиарда се нуждаят от по-веществени неща.
А за чиповете съм съгласна - сума ти народ просто трябва да си преформатира харда, особено оная част, която е склонна да вярва в съществуването на хора с вълшебни пръчици. Да не говорим, че Симеон дори не приличаше на типичната фея, а така омагьоса народа, че в резултат днес, след шест години, завиждаме на Румъния.
За да се намеся в дебата ще цитирам един друг блог на човек, когото не познавам, но е видял света от същия ъгъл като мене:
http://hardtrance.blogspot.com/search?q=%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0
Сега пак по темата. В България умните хора не се ценят. Фирмите у нас нямат никаква стратегия как да задържат умните служители. Напротив, на такива се пречи жестоко. Първата пречка идва от простите им колеги, които считат умните в колектива за заплаха за самите себе си. Втората пречка идва от ръководното тяло във фирмата, членовете на които виждат в умните хора пречка, за прокарване на тъпите си идеи. И понеже в България всичко е грубо и селско, по-умните служители биват най-позорно гонени. И защото това се случва, умните хора си хващат самолета за някъде извън България, теглят една псувня на тъпата държава, в която са живели и отиват да се реализират в по-друг свят.
През изминалите две седмици търсих работа като консултант на частично работно време. За жалост ми се налага още година (може би) да стоя в адът, наречен България и трябва от нещо да се живее - от академична работа се печели у нас толкова, колкото да умреш. Ходих на интервюта в шест фирми. В нито една от тези фирми нямаха работа за мен. А тези фирми са достатъчно известни в ИТ бранша. Няма да издребнявам и да ги изброявам една по една, защото според мен и в другите е така.
От ходенето ми по интервюта разбрах следното:
1. Не пишете какво знаете, това дразни интервюиращия, защото не знае и 0,1% от това, което вие знаете. Това пък показва, че той не търси можещи хора, а оператори на нещо си.
2. Не казвайте какво нередно сте видяли в инфраструктурата на фирмата - фирмата нямала нужда от акъл да й се дава, защото била голяма и следователно не можела да прави грешки, защото голямата фирма имала големи специалисти (не големи, а направо титани, които са оставили rsh, през който може да влезе ученик и .. се оказа, че наистина ученици са влизали).
3. Не можете да бъдете назначен, защото сте свръхквалифициран! Как можело да пишете, че знаете неща, които не знаел смотания технически директор на фирмата.
4. Не пишете какво искате да направите за фирмата - то не съвпада с желанията на ръководството, които обикновено са правене на пари по лесния начин и спускане на кепенците.
Оказа се, че за мен работа в България няма.
Картинката е чудна. И когато някой утре дойде да ви каже, че е бизнесмен или мениджър, хванете един пожарогасител и му го набийте в тъпата глава.
публикуван от God Is A DJ в Сряда, Ноември 15, 2006 6 коментара
Източникът е :
http://hardtrance.blogspot.com/
Не знам имам ли право да цитирам, но е във връзка с темата. Ако нямам право - извинявам се на В.Колев и Marfa да трие коментара.
Оттук до лумпенизирането за което става дума е една крачка и то лека - на принципа роднина-милиционер-роднина-милиционер.
Е,браво!
Така един страхотен пост,отразяващ истината за пазара на труда в България,се превръща в безсмислен спор,в който всеки се стреми да намери най-подходящите думи ,за да обори опонента!
Кои са ви тезите,които защитавате:
1.Българите са ниско платена работна ръка в собствената си страна и са доведени до състояние на безразличие към качеството на труда си,защото и добре да работят,все са на дъното!
2.Българите си заслужават ниското неевропейско заплащане,защото са некачествена работна ръка и да се спасяват поединично с европейските цени(кой,къде му очи видят)
Марфа,прави това,което може-пише(предполагам и говори) с “Ботевска жар”,ако някой изучил “икономическите и социални процеси” има конструктивно предложение или решение нека го сподели или осъществи!
Чели сме за италианската мафия,но не ни вълнува.Ние се опитваме с българската да се “разберем”!Лошото е че мафия и държава са станали синоним!Лошото е,че личности .които имат силата,вярата и възможността,липсват,но благодарение на писане и говорене с “ботевска жар”,има надежда и всеки,който е “изучавал икономически и социални процеси”знае,че огънят от жар се разгаря!
Айде пак, а уж почнах с думите, че истината е нейде по средата. Що непременно трябва да защитаваме крайни тези, а не се придържаме към фактите, а?
И от прекаленото ползване на всичките тия прилагателни “евро-”, “европейски”, “неевропейски” почва да ми се гади, честно!
Нископлатени в собствената си страна - ами афганистанците, суданците, китайците и толкова други какво да кажат?! Или те са без значение, друг биологически вид, за тях е нормално, а? Не намирисва ли това на расизъм и двоен аршин?
Икономическите и социалните принципи са едни за всички. Или може би някой ще изобрети нови? Единствената причина, поради която фразата “ботевска жар” съществува, е че човекът е загинал навреме, за да бъде идеализиран днес. А не като много други след Освобождението да се издъни, опитвайки да приложи визията си на практика, или просто да си продаде идеалите.
Защо, да го еба, можем да говорим за самоотвержени думи и самоотвержена борба, но не и за самоотвержена работа? Какво ще роди общество, в което всеки иска паричен стимул и се пази да не го нарекат “балама” като дявол от тамян?! Ами ще роди чиновници, които искат пари, за да си изпълнят задълженията. Ще роди лидери, които вземат пари, за да си подклаждат “жарта” в нечий интерес …
И същото общество ще отправя благоговеен взор към страна, където Герхард Шрьодер си продаде задника на Газпром, а един от символите на индустрията е разследван за корупция в огромни мащаби. Нищо ново.
В същата страна само преди половин век политическият елит беше тотално изтребен, научният - изсмукан насила или не в чужбина, а икономиката унищожена в абсолютно буквалния смисъл. Пак нищо ново.
Малко по-рано пак там, по време на Депресията, младите мъже са си продавали буквално задниците за парче хляб, а после са ги бърсали с банкноти за по милион. Е, това вече наистина не сме го преживявали.
Въпреки всичко са продължили напред, не виждам обаче да са осъществили междувременно някакъв невиждан социален експеримент.
Но, разбира се, това кого ли вълнува, ние сме специални, нали …
Не говоря за афганистанци и пр., щото постът ми е посветен на състоянието на България, а не на състоянието на Афганистани Судан, които са страни, по които предпочитам да не се равнявам далеч не поради расистики подбуди. Употребявам прилагателните европейски и неевропейски по една проста причина: цените в България са европейски, доходите обаче масово не са. Не виждам що трябва да употребявам евфемизми, след като нещата просто стоят така.
За самоотвержена работа не виждам смисъл да се говори, може да се работи самоотвержено. Но знаеш ли какво, ти можеш да отидеш и да работиш самоотвержено. Захвърли си заплатата и стани учител, искаш ли? И иди работи самоотвержено. Ще те оценят, обещавам ти.
А между другото, хората отправят взор към Германия не пак поради расистка афганска непоносимост, а просто щот там имат бъдеще. И не ми говори кой си е продал задника на Газпром, намираш се в България, където кой не мине, той не те оправя. Но ако не щеш да учителстваш и се отвращаваш от Германия, винаги можеш да заминеш за Судан, за да докажеш, че не си расист.
И в заключение, очевидно тезата ти е, цитирам Коприва, че българите си заслужават ниското неевропейско заплащане, защото са некачествена работна ръка и да се спасяват поединично с европейските цени (кой, къде му очи видят). Длъжна съм да ти кажа, че това е теза, в която ти не можеш да ме убедиш, така че спри дотук, няма нужда да се хабиш и да си образуваш нерви, както упорито се изразява моя позната.
@skoklyo
Не ми се искам да става дискусия, но този прилагателните с корен “европейски” ми харесват, защото някой ще ни ги наложи и оттам ще тръгнат нещата :
- пазарът ще наложи за една и съща работа да плащаш едни и същи пари - макар, че на работодателите не им се иска и не им се вярва, но ние свободно пътуваме вече в страните на ЕС, свободно и ще се продаваме
- работодателят ще те осигурява на тези пари, не на минимална заплата - защото законът ще го наложи, и защото в другите страни е така
- законодателството ще забрани и ще санкционира индонезийския тип предприятия от леката промишленост с работа по 16 часа и отровени работнички от лепила за обувки, които с 200 лв заплата не мога да издържат и един ученик - защото синдикатите са ни демо -про-соц версия и стават само за пресконференции.
А на мене не ми се гади от тези прилагателни , а искам да станат съществителни - т.е да не ги употребяваме, защото сме като цивилизованите страни, които доста са се борили за тази работа и за този статус на обществото.
А работа залудо - много е хвърлено в България - тя не е бедна държава - просто тези, които работят залудо са обеднели.
Марфа, изагаш се с това, честно.
Как се живеело с 200 лв… Кой живее с 200 лв бе? И ако не си изкара той повече, АЗ ли да му изкарвам???
Аз съм с Марта и nv.
Положението е следното: В бюджетния сектор цели професии, и то важни за обществото (напр. учители, медицински сестри), са с нормативно фиксирани ниски заплати. Както и да си скъсват гъза (без извинение) от качествена работа, няма да получат повече и ако искат да ядат кашкавал, трябва да чакат Longanlon да им изкара парите за него.
За жалост малцината българи, които печелят прилични (за България) заплати, винаги приписват успеха си само на професионализма си. И при това забравят презрените даскали с изтъркани палта, които са им помогнали да станат професионалисти.
Дори и когато в държавно учреждение има възможност да се повишат заплатите, шефовете обикновено предпочитат да не го правят. Харесва им да мачкат хората и да ги държат на жизнения минимум. При това положение, разбира се, все повече професионалисти бягат и все по-малко идват. Но това не притеснява шефовете - нали страда общественият интерес, не техният личен. Така е на мястото, където работя.
Колкото до частния сектор, странно е, но при набирането на персонал дори уж сериозните фирми се държат като домакини на разпродажба. Вземат не каквото наистина им трябва, а каквото е най-евтинко. На интервютата питат кандитатите каква заплата искат и вземат този, който каже най-малко число. После опищяват орталъка как в България не можело да се намери качествена работна ръка. А ако случайно се излъжат да наемат добър професионалист, наказват го за неговия професионализъм, като го товарят и с работата на некадърниците (но не му плащат повече). На това отгоре все го гледат с подозрение - да не би да иска да се издига и да ритне на някого стола.
И при тази мила родна картинка опонентите на Марфа внушават, че ако някой българин почне да работи яко и качествено, в сметката му по някакъв вълшебен начин ще се появят пари. Който иска, да вярва в дядо Коледа.
Марфа не била предлагала решение ли? Първата стъпка към решението е да се признае, че има проблем. Опонентите й твърдят, че проблем няма: както казваха на руснаците, сами сте виновни (че сте бедни), защото работите лошо (”сами виноваты - плохо работаете”). Трябва да се говори, говори, говори, че системата, която държи професионалистите в мизерия и зорлем ги превръща в емигранти или некадърници, е проблем. Признае ли се, че има проблем, ще се появят и решения.
Напълно съм съгласен с Марфа. Никак не приемам тезата на Скокльо, която се вижда и от изказванията на министъра на финансите - лошо работите, затова лошо плащаме. Дори това да е така, а е лошо да се обобщава, факта, е, че цените скочиха с много без никаква адекватна причина. Значи, ОК е когато цените скачат без причина, но за заплатите се иска качество, така ли? Малко ми е крива тая логика.
Единственото нещо, за което бих обвинил хората е, че не протестират много по-масово. Цялата държава трябва да бъде блокирана, както през 1997. И нека никой не ми казва, че това е неевропейско, тъй като има бая страни, в които хората протестират и за най-малкото нещо - нека спомена Франция, Гърция…
@Longanlon, добре дошъл в България.
Майа, Спар, благодаря ви.
Marfa, приятно прекарване на планетата на депресираните мрънкачи. България, в която аз живея е много далече от нея.
Тоест, живееш в цъфнала и вързала страна с добре заплатени хора, които се радват на качествено здравеопазване, образование, на общо-взето нормално управление; страна, в която шофьорът на автобус не печели повече от лекар с все корупцията, със служби за опазване на реда, на които може да се разчита, с овладяна престъпност; страна, в която онкоболните не са осъдени на смърт от собствената си държава, а пък самата държава е със съвсем поносими нива на корупция, нали? Вероятно там даже спират на пешеходната пътека, когато видят пресичащ пешеходец, никога не минават на червено и дори дават мигач, когато завиват, нали? Убедена бях.
Впрочем, как би изглеждала страна, в която всички са се преориентирали и са зарязали професиите си, за да могат да печелят повече? Примерно лекарите излизат от болниците и почват да блъскат само и единствено на частно. Учителите излизат от училищата и почват да работят само в частни учебни центрове и да дават частни уроци. А, и по програми за финансиране към ЕС, интегрирайки цигани. Музейните работници излязат от музеите, щото не виждат причина да се грижат за културни ценности срещу заплата с една идея над минималната и почнат и те нещо друго да работят. Или просто се махнат оттук. Библиотекарите излязат от библитотеките, кой се уреди там да стане я журналист, я каквото там друго може да върши, ако изобщо не напусне страната, в която живее Лонганлон. (Ако исках много да се заям, щях да добавя, че така поне няма да има опасност отгоре му да падне пречукан гълъб, но няма да го кажа) Научните работници си вдигнат капите и те и те си бият дузпата, заминат и те за чужбина, където интелекта и годините образование се зачитат.
Изобщо всички хора, които, както Майа спомена, работещи в бюджетния сектор, където заплатите действително са фиксирани и то под долната граница на санитарния минимум, просто се вдигнат и почнат да се занимават с нещо друго, как ще изглежда страната, която в момента толкова много се харесва на Лонганлон? Вероятно дори ще стане още по-хубава…
Благодаря на всички за коментарите, а на тези, които ме подкрепиха - за подкрепата. Желая ви приятна и усмихната вечер!
От много време ти чета блога и наистина мисля, че пишеш много добре, браво специално за този пост! А пък мнението ми напълно се покрива с твоето. На някой, който си взема хубавата заплата, може и да му е трудно да повярва, че нещата стоят така, обаче истината е, че България не се изчерпва само със София и Варна, а в останалата част от страната заплатите понякога са чак смешни.
И да оставят тия глупости за мрънкането и нуждата да се даде разрешение на проблема. На обикновените хора, ако работата им е да дават решения на проблема, за какво, аджеба, им се плаща на въпросните министри? Тъжно ми е като гледам някои хора, които са имали късмета да се уредят да живеят малко по-добре, да плюят по останалите с ожесточение, което няма никакво основание. А пък най-тъжно ми става от чувството за безсилие, като гледам някакви нагли министри, които не стига, че са некадърни, ами имат и наглостта да обвиняват хора, които работят, за разлика от тях.
браво, марфа! силни думи, на място казани… ех, дано да имаше повече такива като теб…
Значи, Марфе миличка, както винаги брависимо! 15/10
А за два-трите щрауса, просто нямам нито думи, нито време да ги навивам че и да заровиш глава в земята пак ще имаш неприятности, проблеми и тн. Само защото се надупиш и скриеш някъде кратунката, не те подминават! Най-много да имат още един проблем, с такова едно съблазнително и вирнато нагоре дупе, което никоя глава не наглежда!! (Муахахаха)
Жоро, не знам дали си ти или не, но стихотворението е прекрасно! Ще го науча непременно.
А Майя М е нацелила точно в центъра на мишената, дето се вика!
Друг Жоро е това
“Учителят като жертва” от 26 юни е мой постинг, който може да се отнася не само за учителите, но и за всички, които Марфа оплаква.
“Ако се налагаше да работя за 300 лева” от 21 юни е друг постинг, който описва работата на учителя такава, каквато съм я преживяла в държавно училище, каквато трябва да бъде, каквато не е и т.н.
Да, работа на министрите е да правят неща, дето не са ни работа на нас, понеже те вземат заплати, но като не си вършат работата, може би трябва да се замислим как можем да си помогнем сами, понеже няма кой. А тези, дето не могат да си помогнат сами? Готови ли сме да им помогне, въпреки че не ни плащат за това?
Колко от пишещите тук са стимулирани най-вече от парите? Колко от вас биха работили нещо без заплащане? Кое би ви накарало да го правите? Колко от вас го правят?
ДОбре платената работа късмет ли е или резултат от положени усилия, както и от личностни качества? Или от всичко по малко? В каква степен?
Дали най-добрият начин да помогнем на страдащите е ние да сме точно в тяхното положение?
Защо учителите никога не стачкуват ефективно и не правят истинско гражданско неподчинение? Ако го направят, ще бъдат ли подкрепени от обществеността? А лекарите?
Ако некадърните ти колеги те тъпчат, понеже си кадърен, кой министър носи отговорността?
Колко от вас са имали свой бизнес и са плащали заплати на други хора? Ако имате малка фирма, която не печели кой знае какво и не може да си позволи да плаща на служителите си повече от 300 лева на месец, работодателят за изверг ли следва да се смята, особено ако служителите нямат шансове да си намерят по-добре платена работа?
Може да ви звучи налудничаво, но съвсем съзнателно работя без заплащане или срещу заплащане, което е по-ниско от това, което бих могла да имам ако правя нещо друго солидна част от времето си. Това е мой собствен избор.
Още по-налудничаво може да ви прозвучи фактът, че като работодател не съм плащала кой знае какви заплати, понеже не можех да си позволя, но за мен работеха хора, които можеха да правят и друго - без да се стараят толкова, за същите пари … или пък като се стараят толкова за повече. Случвало се е мой служител да вземе назаем от баба си, за да ми помогне. Случвало се е без да го моля да поеме работата ми докато съм в болница и да се окаже, че всъщност няма да загубя пари, които смятах, че ще загубя. И след всичко това да не приеме допълнително заплащане.
И аз искам управляващите да работят много по-добре, но не мога да се оплаквам, понеже не съм предприела нищо, за да ги накарам да работят по-добре. Освен това е имало периоди, в които съм си казвала, че не мога да си позволя да живея с депутатска заплата в София, понеже не бих искала и могла да се корумпирам. Сега не знам какви са им заплатите, но още не съм готова да управлявам. Може да има по-некадърни от мен, но те се захващат, а аз не. Да съм се била захванала.
И наистина не разбирам с какво мрънкането е полезно за мрънкащия и читателите му. Но не смятам, че някой е задължен да ми обяснява. Това, което съм чула от бездомния чичо с отрязаните крака и си повтарям когато започвам да мрънкам, “Роптаенето не е радост”
Марфа, ти ще станеш ли учителка като завършиш музикалната педагогика? Защо или защо не?
Да, Марфа, много хора изчакват пешеходците, а още повече дават мигач на завоя, представи си!
Може и аз тук-там да идеализирам нещата, ала само тия твои думи стигат да покажат, че и ти не гледаш реално, прекалено заета да сипваш вода в твойта си мелница.
Не съм аз ситият, който не вярва на гладния. Нито пък някога съм презирал учител, а ако има такива хора, проблемът е в тях, не в образователната система. А и, впрочем, не съм виждал “даскал с изтъркано палто”, айде да не почваме с пролетарска проза в стил “Работническо дело”.
Понеже ми омръзна да спорим безпочвено, правя в момента едно малко изследване, дано бъде отговорено на въпросите ми от един човек, после ще напиша отделна тема.
И ще го сторя, понеже се интересувам от истината, не за да доказвам някому нещо. Лид достатъчно ясно ги каза нещата, но подозирам, че голяма част от хората тук са дошли не за да излагат аргументи и факти, а просто да се “наприкажат”.
Малка справка - бюджетът на Федералната република за 2006 е бил 1277 милиарда при население 82 милиона. Българският е бил 13 при население 7,3 мил. Съотношенията са почти 100:1 в парите, при 9:1 при населението. Хубава картинка.
Нето (след данъци, осигуровки и пр) за 2006 германски гимназиален учител е получавал към 1600 евро (2880 бруто). Българският - 135 (180 бруто). Предполагам съм прав? Значи разликата в средствата е 12:1 при бюджет 100:1.
Но дори нетната учителска заплата тук да постигне същия или малко по-голям процент от бюджета, тоест да стане към 200 евро, или кажи го 400 лв чисти пари, нима някой ще е доволен?!
Ако греша в изчисленията - посочете ми къде. Единственото решение е да се приоритизира образованието ни в ДАЛЕЧ по-голяма степен и да получава поне ДВОЙНО по-голям процент от бюджета, отколкото германското, или към 2,5 пъти повече от сегашното финансиране (става въпрос само за заплатите, не и за материалната база, отоплението и пр.), за да могат учителите да разполагат с поне 500 лв. за посрещане на нуждите си.
За какво изобщо говорим?!
Lyd, отговорът на въпроса ти е в статията ми, заедно със защо не-то.
Скокльо, е как ще е доволен човек, получаващ 400 лева на месец? Ти би ли бил доволен? Ама верно, айде стига сме спорили, а? Нали си наясно, че не можеш да ме убедиш в тезата си? Нали си наясно, че не приемаш моята? Е какъв е смисълът тогава?
Toва дали някой е доволен от 400 лв заплата си е негов проблем - това са парите, с които ромското семейство, на което Lyd помага се издържа 2 месеца (18 души).
Това дали заплатата ти ще е 400 или 4000 също си зависи в най-голяма степен от самия теб. Не си мисли, че съм някакво арогантно юпи - просто си позволявам да разбирам малко от икономика, както и да съм достатъчно мързелив, за да не вземам 4000 лв и достатъчно работлив за да не вземам и 400.
Добре, бе, Марфа, аз ти посочвам реални факти, а ти отговаряш с “Нали си наясно, че не можеш да ме убедиш в тезата си”. Или ако ползвам думите ти, си прекалено заета, за да си направиш труда и да драснеш няколко прости сметки и да си отвориш очите?
Споменатите в началото работници биха могли да вземат не 800, а 3200 лв, за сметка обаче на освободените си колеги. Споменатите учители биха могли да вземат не 300, а 900, само ако сума други хора, разчитащи на бюджета бъдат ощетени, както направиха прословутите ватмани.
Ресурсите не са безкрайни и всеки се бори за тях с подръчни средства, за съжаление, това е моята презряна от всички теза. Пък ако щеш се убеждавай.
Малка поправка в текста “разликата в средствата е 12:1 при бюджет 100:1″.
Пропуснах да повторя съотношението 9:1 при населението. Бюджетните разходи в Германия за 2006 са били 1314 милиарда долара (малък дефицит), докато българските са били 12,6 (известен излишък). Съответно на глава от населението бюджетните разходи са били 16 310 спрямо 1 660. Тоест почти перфектно 10:1. Не искам някой да се заблуди от абсолютните суми, които преди писах.
Още едно важно уточнение - в момента учителите средно вземат 444 лв. бруто, тоест към 350 нето или 175 евро, ако не се лъжа. Сравнено с 1600 евро за германския учител, ние дори надвишаваме като процент съотношението между бюджетните средства на глава от населението.
Хубаво е тези неща да се знаят.
http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=374836
http://www.lehrerfreund.de/in/schule/1s/wieviel-verdienen-lehrer
https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/gm.html
https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bu.html
Скокльо, аз също ти посочвам реални факти, а ти ми отговаряш с “защо не ти е мъчно за хората в Афганистан, расистка ли си?” Е ми направо ми е под достойнството да отговарям на подобна глупост, да ме извиниш, но ти пиша все пак от уважение, че си решил да ми четеш блога.
Например, не само аз, доста хора си изтъркаха клавиатурите да ти обясняват, че прагматичният работодател е рядко срещан биологичен вид в България. Не казвам, че го няма, но лично аз за толкова години не съм се натъкнала на него, въпреки че усилено съм го издирвала. И аз, и много мои познати са работили на места, където освен своята работа са вършили работата на доста други хора, но нито някой е махал “мързеливите”, нито се е сещал за нещо толкова тъпо като например да увеличи заплатата на работещия, като по тоя начин да стимулира въпросните мързеливци да си размърдат и те задниците. В резултат, както вече писах многократно, работещите качествено хора напускат нископлатената си работа и отиват да работят там, където трудът им се цени повече. Дадох ти пример как постепенно и сигурно кадърната работна ръка напуска страната - счетоводителя в САЩ, който впечатли работодателя си с бързия си и качествен труд, в резултат на което вече си заслужи и повишение във фирмата, и значително по-висока заплата. В резултат на тоя процес, както вече писах наистина не помня вече колко пъти, последния път като проверих бяха поне шест, но то беше преди доста постове все повече ще се доближаваме до момента, в който за една работа, за чието качествено извършване са необходими не повече от четирима човека, ще се мъчи от 16, после от 32-ма, после от не знам колко души, просто щото способните хора са станали достатъчно инициативни, за да им писне трудът им да се оценява по същия начин като този на хората, които се подпират на кирките си/цъкат белот на лаптопите си/пият кафе/пушат цигара/обикалят магазините/правят вятър на шефа, докато те работят.
Споменатите учители са бюджетни служители, а ниските им заплати са пряк резултат от твърде лошото управление. Както вече писах още в статията, а после във всеки следващ свой пост, те, дори да се огътат от бачкане, няма да получат повече. Именно поради тая причина те не се огътват от бачкане, защото знаят, че няма да получат повече, кадърните напускат работа, а на тяхно място идват хора, които са станали учители щото не са могли да станат нищо друго. Ти ми отговаряш, че ако заработели по-добре (неясно по какви критерии), ще получат по-големи заплати съгласно неизбистрената и твърде хаотична идея на министъра относно диференцираното заплащане, което той самият досега въобще не е дал идея как смята да бъде осъществено.
Аз ти казвам, че твърде отдавна е установено, че човек работи най-добре, когато има стимул. Ти ми отговаряш, че то не било необходимо стимулът да е финансов, но не ми отговаряш какъв тогава да бъде. Ти срещу какво работиш? Срещу червени точки, рисуват ти пчелички с червен химикал на фиша за трудовото възнаграждение като в първи клас ли, дават ти грамота и плакет в края на месеца ли, що ли?
Аз ти казвам, че очевидно проблем има. Самият факт, че преди шест години се сърдихме на Симеон, който ни набута в една предприсъединителна група с Румъния, която неоспоримо ни дишаше прахта, а днес гледаме със завист към тая наша съседка, а се чува, че дори Албания вече ни изпреварва по доста показатели, ти ме питаш що не ми било мъчно за суданците. И ми обясняваш, че проблем нямало. Или може би имало, ама какво да направело правителството. Пък ако не правело, що хората не поемели инициатива, за да си вдигнат за платите. Аз ти казва, окей, ще проявят. Лекари, медицински сестри, научни работници, библиотечни служители, музейни служители, всякакви там, за които човек се сеща само при нужда, ще проявяват инициатива и ще идат да работят или нещо друго, или същото, но другаде. Какво ще правим тогава? Държавата може да се съпостави с една огромна фирма. Аз за фирма, фалирала поради некадърни работници не съм чувала, но съм чувала за ужасно много фирми, фалирали поради некадърно управление.
Ти ме питаш как може да не ми пука за това отде държавата щяла да намери пари. Аз ти казвам, че държавата пък изобщо не пита хората отде намират пари, за да покрият огромната пропаст която се е образувала между цените и доходите им. Аз ти казвам, че държавата, след като е докарала нещата до там, а ги е докарала именно тя, защото именно тя седи на пилотското място на единствения самолет от авиокомпания “България”, трябва промени из основи начина си на управлени