Обичам да си представям. Главата ми е пълна с истории, които, ако тръгна да описвам, ще ми се наложи да си взема допълнителен живот под наем. Има цели светове, населени с хора, които мислят, чувстват, приказват, хранят се, обичат се, мразят, щастливи са, страдат…
Има огромни планини, покрити с плътно наметало от гъсти, девствени гори, населени с приказни същества, които пеят вълшебна музика, oблени от сребърните лунни лъчи в топлите летни нощи. През зимата снегът е дълбок и хрускав, а свежият вятър те прорязва като с нож. Лесовете са пълни с дивеч, водите са пълни с риба, а градовете са пълни с хора, живеещи в старинни сгради с дебели каменни стени. Има замъци, каквито не бихте могли да си представите. Има полета, които не бихте могли да пребродите. Има океани, които бихте искали да преплувате. Толкова е красиво, че боли…
А после се събуждам. Всеки ден.
А представяш ли си ако хората можеха да се събират да сънуват общи сънища?
Тогава, тогава, предвиждам такъв живот…
Естествено! Стига всеячески и много усърдно да избягват кошмарите!
И аз си имам един такъв, честно
…
Събуждането, особено понеделник, е доста омразно.
Еееххх кажи каде е това и утре паля колата
на твое място бих записвала набързо нещата сутрин, а после бих отделяла време да развивам някои …
да, аз така правя. преди с хартия, на sega ve4e po-lesno s gsma 4 nai blizo i sveti lol