Носталгично

Искам си живота обратно. Искам си къщата с голямото крушово дърво в двора, обгърнат в бръшлян. Искам прасковата, която раждаше най-сладките плодове на света. Искам пухкавата писана, наредила котенцата си на прозореца, която ме чакаше да им хвърля нещо за ядене. Искам си цъфналия люляк. Искам с хлапетата на съседите да играем на дама там, на улицата. Тая сивота, в която се обърна животът ми сякаш е изпълзяла от някакъв забравен мой кошмар. Сивият грозен блок, населен със сърдити и недоволни, но за сметка на това комплексирани хора, същата улица, разбита до неузнаваемост, а през балкона виждам мястото, където беше моят двор. Виждам призраците на прасковата и крушата, които се борят с паркираните една върху друга коли. Де да можех да се събудя!