Искам си живота обратно. Искам си къщата с голямото крушово дърво в двора, обгърнат в бръшлян. Искам прасковата, която раждаше най-сладките плодове на света. Искам пухкавата писана, наредила котенцата си на прозореца, която ме чакаше да им хвърля нещо за ядене. Искам си цъфналия люляк. Искам с хлапетата на съседите да играем на дама там, на улицата. Тая сивота, в която се обърна животът ми сякаш е изпълзяла от някакъв забравен мой кошмар. Сивият грозен блок, населен със сърдити и недоволни, но за сметка на това комплексирани хора, същата улица, разбита до неузнаваемост, а през балкона виждам мястото, където беше моят двор. Виждам призраците на прасковата и крушата, които се борят с паркираните една върху друга коли. Де да можех да се събудя!
Носталгично
10 Comments
RSS Feed for this entry
напълно и пълносърдечно те подкрепям.
аз веднъж крещях, че искам проблема на деня ми да е на си пазя мушкатото от надничащи жирафи…
уви, свърши се времето на джанката на улицата и боси крака, висящи от горния клон.
Няма отърване от носталгията… За добро или лошо.
Ех, че ме натъжи…Но все пак. Радвай се че ги е имало тези моменти. Запази красотата им. Призраците ще се върнат може би…когато най-малко очакваш…:)
Как обичаш да се събуждаш?
Наспана!
p.s. душевно низък грандоман хахахахаха
ше те черпъ бири неко ден D:D:D:D
Нямаш проблеми!
Чудесно есе!
Благодаря!
Хм не знам дали ме натъжи или ме зарадва. Харесва ми! Све е права. Живота (макар някой да обичат лъжата за бъдещето и тази, че никога не се обръщат назад а гледат само видиш ли напред) е онова преживяното, онова което някога ни се е случвало добро или лошо!!! Не дай си боже но все някога ще дойде последния ден и тогава няма утре – кое тогава е живота! Хубаво е да се връщаш към онова което те кара да се усмихваш дори и към онова което те натъжава това са твоите неща все пак! Благодаря ти за тези редове.