“Аз съм безсмъртен”

Това е мисълта, с която огромна част от хората, поне у нас, сядат зад волана. “Аз съм безсмъртен”, мисли си шофьорът, докато завива, без да подаде мигач. “Аз съм безсмъртен”, казва си и не си слага колана. “Аз съм безмсъртен”, убеждава се той, изпреварвайки на завоя и оставайки жив. “Аз съм безсмъртен”, радва се, когато слиза от колата си след преход със средна скорост от 200 км/час, загрят от здравословно пийване. “Аз съм безсмъртен”, убеден е окончателно, след като е оцелял, слаломирайки по заледен планински път. Голяма работа, че съдбата го е сблъскала с не толкова безсмъртни хора… “Аз съм безсмъртен”, казва си същия човек, нищо, че не е зад волана. Просто притичва на червено докато колите летят.

А ние, смъртните, какво да правим?