Еврорезилия 2007

Поне спечели хубава песен. Когато Мария Шерифович се класира за участие в полуфиналите, много нейни сънародници клеха журито както само само сърбин може. Грозна била. Ми не е красавица, факт. Факт е, че основната й конкурентна песен “Небо” на Слободан Тркуля също беше много хубава, но спечели Мария. И сънародниците й, които се косиха, че външния й вид ще изиграе лоша услуга на страната им, в момента вероятно се чувстват малко неудобно.

 

Ние пък сме в Топ 5. Аз съм доволна. Знаех си, че няма как да се преборим с акулите от СФРЮ и СССР. Тоя път поне първата песен е нещо наистина качествено, не като лятното хитче на Папаризу, и е по-евровизионно, не като Лорди. Макар че аз миналата година точно за Лорди гласувах Обаче присъствието на Украйна, Русия и Турция в петицата щеше да е мистерия, ако не беше съвсем лесно обяснимо. Аман от тоя геополитически вот, наистина! Просто ми е обидно, че заради украинската ебавка ние не сме поне с едно място напред. Оня украински Азис, увит в станиол, подксачащ по сцената и припяващ ля-ля-ля нямаше да стигне доникъде, ако го нямаше мощното братско рамо на СССР. Щеше да остане в небитието като ДрагКуин, Силвия Найт и каквито още там ебавки са си правили с конкурса. Просто е обида за нашата песен. Освен това прекрасно се разбра докъде е стигнало разселването на турците из Европа - след Германия са започнали да завземат и Скандинавието. Това е един алтернативен начин за приемане в ЕС най-вероятно. А руснаците са си абонирани доживотно за топ 5, по обективни причини. Те даже може и вече да не се хабят да пеят. Може като Крамник да седят в клозета, докато тече конкурса, в челната петица мястото им е подсигурено.

 

Странно нещо е човекът, странно колко лесно забравя. До оня ден в бивша Югославия имаше война. Сърбия срина Дубровник със земята, в Босна още откриват масови гробове и пр., а днес пострадавшите драговолно бутат дванайсет точки на тези, до скоро ги обстрелваха със зенитни ракети. Гласуват в името на бивша Югославия. Странно, нали? Или пък аз съм твърде наивна. Вероятно е второто, признавам, на тоя свят така и не му хванах цаката…

 

Като цяло общото ниво на конкурса беше твърде… общо. Състоеше се в пеенето на една единствена песен с припев, изпълнявана последователно от най-различни индивиди. На места песента беше прекъсвана - от унгарския блус (Магди Ружа се представи чудесно, но й липсваше опитът на Мария, не показа никаква динамика, нямаше никакви нюанси, блусът беше еднакъв отначало докрай, което го направи донякъде скучен), от Хана от Финландия, от Мария и естествено, от България, след което тази песен продължаваше безотказно, във все същата тоналност дори.

 

Представянето ни беше на ниво. След полуфинала, на който Елица пя твърде неубедително, явно са поработили здраво и снощи бяхме свидетели на изпълнено с енергия, наелектризиращо, живо и чувствено изпълнение. Разбуниха общата боза нашите хора и аплодисментите за тях дълго не стихнаха. Заслужаваха много повече от пето място, но както казах, нямаме сили да се преборим със СССР и турската инвазия. Факт е, че стигнахме до петицата на собствена тяга, единствения “комшийски” вот беше този на Гърция. Обрахме общо-взето неутралните гласове, на хората, които не гласуват за съседите си, за бившите си окупатори или за тези, с които навремето са делили една държава. Елица и Стоян ни изпращат догодина директно на финал. Дано само тогава да се представим също тъй достойно като сега.

 

Поздрав с “Молитва”

 

 

и с “Вода”