О, Шипка…

Кой изяде Самарското знаме

Силвия Йотова

“…защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен…”

…и на дивата, чутовна българска простотия. На Националния празник в Националния исторически музей на гостите на традиионния прием на държавния глава беше сервирана 20-килограмова торта, изобразяваща битката за Шипка. Според вдъхновените описания на присъствалите, друг път не видели подобно епично сладкарско творение, то било украсено от 130 фигурки на руски солдати, опълченци и турски аскер, изработени от захарно тесто, върхът бил увенчан, кой знае защо, от Самарското знаме, а под него бил забоден “тържествуващият” генерал Столетов. Освен това политическият хайлайф, който традиционно излага деколтета и бели нагръдници на тоя ден, си замезвал с камари от сандвичи и петифури в цветовете на националния трибагреник.
Това е светската новина от уикенда. Политическата би трябвало да е, че президентът Първанов е решил да изпита по емпиричен път здравината на коалиционните връзки между трите управляващи партии. Едва ли би останало и най-малко съмнение, че коалиционният мир и международното положение са в опасност, ако Сергей Станишев бе отхапал главата на Сюлейман паша, Ахмед Доган бе схрускал Самарското знаме, а пък Емел Етем беше изгълтала някой произволно взет опълченец за десерт. Според казионните публикации и пресцентъра на държавния глава обаче никой не е посегнал на тортата, ерго правителството е национално отговорно и си е взело поука след злополучното гласуване на Закона за избиране на евродепутати.
Сигурно е излишно е да се напомня историческата новина, която се предполага, че е вдъхновила сладкарите - че по време на Шипченската епопея между юли и септеври 1877 г. в битките за прохода са загинали близо 5000 руснаци и българи и 10 000 турски войници.
Организацията на събитието обаче навежда на две заключения. Първото е, че на администрацията на президента очевидно й липсва въображение и служителите му по най-скучния начин са стоварили опълченците и аскера сред ордьоврите. Шоуто щеше да е несравнимо, а посланието още по-многозначително, ако в разгара на партито от Орловото гнездо на върха беше изскочила гола манекенка, загърната с трикольорна лентичка “Не сте сами”. Така и осъдените медици в Либия щяха да се почувстват приобщени към патриотичния патос на купона.
Но горчивият извод, който се самоналага, е, че партито на държавния глава му е било подарено от някого. Иначе подобно протоколно самоубийство би било немислимо. Някъде извън президентството недоучили служители във фирма за кетъринг са се развихрили и са сметнали, че е свръхоригинално да поднесеш за мезе националния трибагреник и да сервираш на депутатите от ДПС захаросаните фигурки на техни убити сънародници. Докато служителите на НСО са правели последен оглед на залите за приема, армията от имиджмейкъри и съветници на президента са довършвали фризурите и тоалета си. Никой не е надникнал какво се мъдри в чиниите. После вече е било късно.

Взето от Новинар

По тоз повод пък Иван се вдъхнови сериозно от съименника си дядо Вазов и съчини следното:

“Втурват се към маси без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред -
залци колко може в търбух да положи,
без да се страхува да не се изложи,
храна до пресита в търло да натъпче.
Всеки всякой гази, всеки всякой тъпче.
“Тортата дошла е!” - някой си изкряска
и ръчища випски щръкнаха завчаска
резен да докопат, да се доберат,
че едва ли пак ще дават втори път!
Тука опълченец из зъби стърчи,
тамо знойна дама поглъща с очи
как юнака неин яде отоманец -
дъвче и поклаща гордо златен ланец.
Всичко се омете - знамето остана.
Славната дружина и него захвана.
Кой ял, кой пропуснал от байрак Самарски -
гости президентски се гостиха царски.

А Евгений Минчев, напомаден, с грим,
от вси там презиран и на вси любим,
със поклон на всеки и с усмивка мазна
пръскаше любезност връз гримаса празна.”

Мдам.