Гъби с ориз

Вижте сега, намираме се насред пости. Коледни пости. Аз не съм се разпостила де, факт, 😳 обаче пък много обичам и гъби, и ориз. И си направих, много вкусно стана! Та ако на някой му е дошла музата да пости, или пък, да речем, му се хапват гъбки с ориз, ето как се правят, или по-точно, как си ги правя аз:

Продукти:

  • 1 ч.ч. ориз (най-добре от дългия пропарен)
  • около 1 кг гъби. Винаги гледам да използвам различни гъби, каквито има на пазара: култивирана печурка, кралска печурка, кладница, шийтаке… Аз не съм гъбар и диворастящи гъби не купувам, само култивирани, понеже ме е страх 😕
  • чесън на вкус
  • една връзка пресен лук, ако няма пресен лук – една по-голяма глава стар лук
  • половин пакетче краве масло (а ако някой е решил да пости – без краве масло, само олио)
  • олио
  • черен пипер на вкус
  • сол на вкус

Приготовление:

Гъбите се почистват и нарязват на лентички. Ако има сушени гъби (шийтаке например), се накисват за известно време във вряла вода, след което се отцеждат и измиват.

В голям тиган (например уок) в кравето масло и олиото се задушават лукът и чесънът, докато станат златисти Pна цвят, след което се прибавят и гъбите. Бъркат се интензивно и се внимава водата, която са пуснали, да не изври напълно. Прибавят се междувременно солта и черният пипер. След като водата на гъбките поизври, се добавя отцеденият ориз (който е киснал около час във вода) и се задушава, докато стане стъклен. Всичко се изсипва в тава, залива се с вода в съотношение 2,5:1 ч.ч. ориз (!) и се пече при 220 градуса докато стане готово, тоест около 40 минути максимум.

Става и за основно ядене, става и за гарнитура! 😛

67 коментара за “Гъби с ориз

  1. Blagodarsko! Mandjidjkata veche se peche vuv fyrnata. Kachestvenia kontrol sledva – supryga mi shte ia opita oshte tazi vecher:-)! tursih dosta recepti tochno za gubi s oriz, ama tvoiata beshe edinstvenata izcerpatelna i tochno kakvato mi triabva. Mersi!
    Veseli dni
    Siana

  2. Сори,ама трябва да опишеш по-подробно приготвянето,имаш малки пропуски.А аз досега не съм готвила ориз с гъби и искам да пробвам твоята рецепта…

  3. Браво на Марфа!Вкусно е яденето, направено по нейната рецепта. Аз обичам гъби с ориз и понякога си готвя подобни манджи-най често с диворастящи гъби/сам си ги бера и не ме е страх, имам си технология за контрол/.
    За любителите на гъби с ориз като варианти мога да им предложа през лятото да добавят и домат към съставките на Марфа, а през зимата-мариновани зеленчуци/напр.краставички, зелени доматчета…/ и тогава блюдото ще засили качествата си на гарнитура към да речем бифтек, печени меса и др.
    Има и още едно направление за заготовката от гъби , ориз и подправки: да се използва за пълнеж на пиле, пуйка, свински бут/плешка, същото от агне и каквото имате или предпочитате.
    Важно:Ще добавите в пълнежа и още една подправка-джоджен. За ценителите на пълнено агне специално има още една подправка.

  4. марфа, аз не готвя често, ама живея с идеята, че оризът се слага в завряла вода, а не в студена. оттам се чудя за това киснене дето казваш. първият път като го чух от един познат не го взех насериозно, ама ти си авторитет. ще се радвам ако пуснеш някакви правила за готвене на ориз 🙂

  5. Е ми чак правила… Виж ся, това за накисването и то специално при дългозърнестия ориз, върши хубава работа. По принцип класическият ориз се готви в съотношение вода:ориз 3,5:1. Понякога обаче се случва да се слепи или разкашка, ако нещо сме объркали… Ако обачеп редварително накиснем ориза, който е силно хигроскопична твар, после го готвим в съотношение с водата 2/2,5:1. Така остава на цели, отделени зрънца, а е добре сготвен. Вкусно се получава 🙂

  6. струва ми се, че напоследък има доста видове ориз и на някои пише по-малко съотношение вода-ориз. може би бива да имаме предвид и това, преди да изберем 3:1 по default 🙂

  7. едно малко допълнение, разрешете.
    лапането е космическо, но никога не се знае как ще е с водата. затова след като се извади от фурната, докато изстине отгоре на тавата се хвърля ленено месалче. тъкънта дърпа излишната на ориза вода или ако му е малко събира вода от атмосферата и дава на ориза. не солете със сол – само с пепелява вода, или ако не ви се горят дъбови съчки на балкона, сложете калиево-натриева „диетична“ сол. така са правели тази манджа и в пещерата. естествени неща – гъби, ориз, лук, шарлан, огън, вода, дървесна пепел и ленено платно.
    НЕ МЛЯСКАЙ!

  8. Много интересна и проста рецепта.. аз от скоро готвя и открих че много се забавлявам .. тази вечер смятам да ползвам рецептата като база за мойте творби…само че не мога без месо .. за това нарязах малко беконче на тънки лентички…в момента къкри в фурната и се надявам да имам успех .. стискайте ми палци 🙂

  9. Само да не съм досаден .. СУПЕР Е … Чесъна и лука са се разтопили и жената дори не усети … направих го с много малко сол(диетична) защото не обичам сол .. но сложих в чинията малко соев сос .. вкуса на маслото и бекона с чесъна .. невероятно е .. и най важното че е букет . нищо не е натрапчиво .. Супер ти е рецептата ..поздравления !
    Идеята да се кисне ориза е 6 точки …разбих жената в кухнята … 🙂

  10. Поздрави Марфа.Много обичам ориз и гъби.Още тази вечер ще пробвам рецептата.От сега се облизвам:)Напиши още някоя с ориз.Ерген съм и приемам всякъкви по простички рецепти.Благодаря предварително!!!

  11. Поздрави!!!Направих ястието!!!Оказа се вълшебно вкусно!!!Аз добавих малко къри(много обичам),но и без къри е прекрасно.Поздрави още веднъж Марфа!!!Ще се радвам,ако напишеш и други рецепти!!!

  12. neveroqtna recepta…bravo!az ne qm oriz,no majat mi me nakara da mu napravq gabi s oriz i az se poraztar6uvah v google i otkrih tvoqta recepta…stana mnogo vkusno,toi e mnogo dovolen,a az….proqdoh oriz…blagodarq!

  13. И аз за пирви път готвя гиби с ориз,но рецептата на Марфа е наистина успешна и много сполучлива,които я опита няма да съжалява.Да ви е вкусно!!!

  14. Рядко пиша коментари, но тук не се сдържам. Рецептата не е нищо особено и трудно, ноооо резултата е великолепен. На цялото семейство много ни хареса ориза. 🙂

  15. Днес реших да готвя гъби с ориз. И преди съм готвила, но напоследък ровя за рецепти в нета – разнообразявам менюто, вчера правих пиле фрикасе. Та за ориза с гъби – сложих го във фурната, дано стане вкусно, от отзивите си правя сметка, че рецептата е обещаваща. Благодаря на Марфа 🙂

  16. Искам да споделя,че правих и с пилешко месо тази рецепта и наистина става строхотно.Правих го за гости и всичко се изяде и го харесаха.Може би чесана промени така вкуса!!Опитайте заслужава си !!

  17. И аз винаги съм се чудел защо толкова най-прочетена е рецептата за гъби с ориз. Не мила Марфиета, това не е упрек, поне не беше снощи, когато се връщах по Рамбла де лас марфиетас. Но сега е! Не към теб, но е! Какво, господа, намирате в едни гъби и един ориз? Нещо друго им е заело мозъка. А ти, Марфиета, нима не знаеш пачи крак? Загубила си. Нима не знаеш… абе какви са тези кралски печурки, дето само аз не ги знам, а аз имам едни претенции, знаеш ли…

    Но! НО! Да отговорим да удара с удар:

    Само ако ми се случи, трябва някак да я убедя, че с таксто няма да ни е удобно с тази рокля и че в зала „България“ може да не одобрят изрязаното на гърдите. Все пак има някакви условности. А и този дъжд…

  18. Империята отвръща на удара – и tambien, и al mismo tiempo 🙂

    За ориза… какво да ви кажа… много е забавно да учиш българин как да яде 🙂 У нас се яде хубаво, всички го казват 🙂

  19. Ошашавихме клуба 🙂 Той не знае какво е това възрастни хулигани от последните чинове. 🙂

    Дали да не обявим временно примирие? За малко, а?

  20. Не съм сигурен, че някой ни обръща внимание. Но може, нали все за култура и възпитание приказваме, да вземем да покажем и малко такива най-накрая 🙂

  21. Уважаеми!

    Вие май не разбрахте. Музиката въобще не е hors sujet /извън темата, за нефранкоговорящите 🙂 / Както не беше и по други теми в този блог. :)))

    Работата е там, че дали ще правиш гъби с ориз, кисели краставички или тиквички суфле, ти ще готвиш, ще правиш нещо за други хора с любов, а готвенето е висша артистична дейност. Не по-малко висша от писането или превеждането на текст :), не по-малко висша от поставянето на спектакъл… 🙂

    Ojos de brujo са много подходящи за готвене, когато имаш да готвиш много неща за малко време и за много любими хора.

    🙂

  22. С по-добро не разполагаме:) Цялата работа се свежда до две неща: да имаш нещо за ядене и за обичане 🙂 или за обичане и за ядене :), според това, кое ти е по-належащо :)) Ето тук една музикална илюстрация към картинката на блога.

  23. Всъщност, можем без повечето неща, които си мислим, че искаме. Без едно – да ни е добре, всеки, както може. Само трябва да го забележим, колко ни е хубаво от време на време, вместо умът ни да бъде зает с искането 🙂

    А, може и чаша вино.

  24. Приготвянето на храна и слушането на музика водят до обичане.

    Като разберете кой е убил Мирослава от Перник, ще я върнете ли?
    Като разберете кой е убил когото и каквото и да е, ще го върнете ли? Честно казано, едва ли.

    Ами, да се противопоставим, като готвим и обичаме абсолютно разточително.

    Е тук-там да слушаме и музика. Може да видим и някоя картина.

  25. Тези неща ви ги казвам с цялата си сериозност, млади дами и господа, и от камбанарията на три десетилетия личен и професионален опит, което разбира се би било без значение, ако беше само то.

    Агресията е резултат на спомена за преживяната, и преодоляна, не любов, загнезден в умовете и душите ни.

    Обикновено се нуждаем от любов в детството си, и обикновено точно тогава тя ни се отказва, поради „възпитателни“ причини. Постепенно преодоляваме нуждата си от любов. С какво ли се замества освободената ниша?

    Останалото са все същите анализи и упражнения на ума. На това се учим цял живот.

    Възпитанието на емоциите далеч не е толкова проста работа като възпитанието на ума. Имате време да го направите.

    • 🙂
      Няма проблеми. А по някаква причина, и аз не знам каква, прелитащият кондор винаги ме разплаква. При това едва ли някога е консумирал гъби с ориз. 🙂

  26. Аз не смея да публикувам рецепти тук, защото, без да имам лична заслуга за това, готвенето ми е дадено свише, или от гледане на напълно сляпата ми прабаба Елена, на която съм кръстена, като първо момиче в рода, както вече съм споменавала в този блог. Хвърлям по едно око и/или ухо на рецептите, и после, като във „Вино от глухарчета“ – щипчица от това, шепичка от онова, и готово. Но ви уверявам, че гъбите с ориз, приготвени под по-горе публикуваните пиеси, са съвсем различни ястия. 🙂
    Иначе, рецептата не се променя. Затова си позволявам подобни волности. Намирам ги за информативни, може би само аз, и образователни, доколкото някой все още изпитва необходимост от образование. :))

  27. Ах, как всички онемяхме днес. От сутринта. Заняма ни. Къде сме? Гледаме хипнотизирани какво се случва по места из скъпите ни 111 хиляди квадратни километра. Седим на сигурно, на работа или вкъщи, вперили очи в екрана, къде на телевизора, къде на компа. А колко хубаво умеем да говорим. За полъха на вятъра, развяващ кестенява грива на момиче, и голи клони на само дърво в поле, за блеснали жита и цъфнало на двора ни кокиче. Страхотни сме по приказките, нямаме си еша. Амен-амен човек да ни повярва. А даже и самите ние. Обаче като сдруса… Все се крием. Защо ли?

  28. Е, като гледам, почти съм го докарала до рецепта, с тук-таме малки шупли. Впрочем, задължителни за сосовете.
    Сега пращам една, временно усъвършенствана.

    6 февруари 2012 година

    Как всички онемяхме днес.
    Заняма ни. От сутринта.
    Къде сме?
    Гледаме хипнотизирани
    какво се случва по места
    из скъпите ни 111 хиляди
    квадратни километри.
    Седим на сигурно,
    на работа или във къщи,
    вперили очи в екрана,
    къде на телевизора,
    къде на компа,
    докато някой някъде изпомпва
    живота си изпод тавана,
    та белким нещичко спаси.
    Поне да му остане двора.
    А колко хубаво умеем да говорим.
    За полъха на вятъра в момичешки коси,
    с луна, надвиснала отгоре. Бди,
    притулена зад облаци железни,
    над голи клони, над само дърво в поле,
    и над безбрежност белоснежна,
    над градове, над планини и над небе…
    Страхотни сме по приказките,
    нямаме си еша.
    Амен-амен човек да ни повярва,
    а даже и самите ние.
    Но като сдруса… Все се крием.
    И онемяваме. Дори не вием
    в ума си за чуждата беда.
    Нали сме пощадени ние.
    Какво да правим? Случило се, на.
    Ще се оправят, те си знаят.
    Какво сега?
    Да вземем да им се мотаем?
    Да се наврем в патаклама?
    Че то не му се вижда краят.

    От утре пак ще проговорим.
    И пак ще сме възвишени и смели.
    За скъпата Природа ще говорим.
    Дали ще помни някой, че сме онемели?
    Едва ли. Ще говорим. Ще говорим.
    (Похват, известен от Превер.)
    До следващия път, когато от безверие
    и приказки си вдигнем мерника.
    .
    Дали ще има оцелели?

    Упражнения по стил 🙂 Все пак, когато човек преподава някаква материя, трябва да поддържа добре упражнени умения по нея.

  29. Рецепта за събуждане от сън.

    Добро утро, любов моя.
    Пържени филийки с яйрян?
    Ти още си пияна.
    Аз още съм пиян.
    Не мога да ти кажа нищо.
    Иди да си измиеш зъбите.
    След това ще те изкъпя
    с ковичка вода.
    Ще я изпия, и така
    ще си останеш в мен
    завинаги.
    Добро утро, любов моя.
    Не мърдай, стой така.
    Ще те изкъпя с кофичка вода.
    Ще я изпия. Ще те завия
    с теменужки и с трева.
    Не мърдай, стой така.

  30. Рецепта за прошка

    Всичко пито платено.
    Всичко простено.
    Прощавай, ако случайно
    с нещо съм те засегнал.
    Не било споделено?
    Не съм и посегнал.

    Ако те наранявм,
    то е заради утре.
    Аз се спасявам.
    Убивам те сутрин
    и ти прощавам.

    Докато ти прощавам,
    все ще те наранявам.
    Искам да видя колко
    можеш да носиш болка.

    А като спреш за малко,
    тук съм, ще те поема.
    Няма да ти прощавам.
    Ще си те взема.

Вашият отговор на Marfa Отказ