Вижте сега, намираме се насред пости. Коледни пости. Аз не съм се разпостила де, факт,
обаче пък много обичам и гъби, и ориз. И си направих, много вкусно стана! Та ако на някой му е дошла музата да пости, или пък, да речем, му се хапват гъбки с ориз, ето как се правят, или по-точно, как си ги правя аз:
Продукти:
- 1 ч.ч. ориз (най-добре от дългия пропарен)
- около 1 кг гъби. Винаги гледам да използвам различни гъби, каквито има на пазара: култивирана печурка, кралска печурка, кладница, шийтаке… Аз не съм гъбар и диворастящи гъби не купувам, само култивирани, понеже ме е страх
- чесън на вкус
- една връзка пресен лук, ако няма пресен лук – една по-голяма глава стар лук
- половин пакетче краве масло (а ако някой е решил да пости – без краве масло, само олио)
- олио
- черен пипер на вкус
- сол на вкус
Приготовление:
Гъбите се почистват и нарязват на лентички. Ако има сушени гъби (шийтаке например), се накисват за известно време във вряла вода, след което се отцеждат и измиват.
В голям тиган (например уок) в кравето масло и олиото се задушават лукът и чесънът, докато станат златисти
на цвят, след което се прибавят и гъбите. Бъркат се интензивно и се внимава водата, която са пуснали, да не изври напълно. Прибавят се междувременно солта и черният пипер. След като водата на гъбките поизври, се добавя отцеденият ориз (който е киснал около час във вода) и се задушава, докато стане стъклен. Всичко се изсипва в тава, залива се с вода в съотношение 2,5:1 ч.ч. ориз (!) и се пече при 220 градуса докато стане готово, тоест около 40 минути максимум.
Става и за основно ядене, става и за гарнитура!






Рецептата изглежда много добре, както и повечето други твои рецепти. Поздравявам те за блога!
Мерси!
Blagodarsko! Mandjidjkata veche se peche vuv fyrnata. Kachestvenia kontrol sledva – supryga mi shte ia opita oshte tazi vecher:-)! tursih dosta recepti tochno za gubi s oriz, ama tvoiata beshe edinstvenata izcerpatelna i tochno kakvato mi triabva. Mersi!
Veseli dni
Siana
Сори,ама трябва да опишеш по-подробно приготвянето,имаш малки пропуски.А аз досега не съм готвила ориз с гъби и искам да пробвам твоята рецепта…
Ами кажи кое да обясня, нямаш проблеми
Браво на Марфа!Вкусно е яденето, направено по нейната рецепта. Аз обичам гъби с ориз и понякога си готвя подобни манджи-най често с диворастящи гъби/сам си ги бера и не ме е страх, имам си технология за контрол/.
За любителите на гъби с ориз като варианти мога да им предложа през лятото да добавят и домат към съставките на Марфа, а през зимата-мариновани зеленчуци/напр.краставички, зелени доматчета…/ и тогава блюдото ще засили качествата си на гарнитура към да речем бифтек, печени меса и др.
Има и още едно направление за заготовката от гъби , ориз и подправки: да се използва за пълнеж на пиле, пуйка, свински бут/плешка, същото от агне и каквото имате или предпочитате.
Важно:Ще добавите в пълнежа и още една подправка-джоджен. За ценителите на пълнено агне специално има още една подправка.
Дааа, джодженът, или както му викаме във Варна – гюзум, е много правилно нещо, факт
марфа, аз не готвя често, ама живея с идеята, че оризът се слага в завряла вода, а не в студена. оттам се чудя за това киснене дето казваш. първият път като го чух от един познат не го взех насериозно, ама ти си авторитет. ще се радвам ако пуснеш някакви правила за готвене на ориз
Е ми чак правила… Виж ся, това за накисването и то специално при дългозърнестия ориз, върши хубава работа. По принцип класическият ориз се готви в съотношение вода:ориз 3,5:1. Понякога обаче се случва да се слепи или разкашка, ако нещо сме объркали… Ако обачеп редварително накиснем ориза, който е силно хигроскопична твар, после го готвим в съотношение с водата 2/2,5:1. Така остава на цели, отделени зрънца, а е добре сготвен. Вкусно се получава
струва ми се, че напоследък има доста видове ориз и на някои пише по-малко съотношение вода-ориз. може би бива да имаме предвид и това, преди да изберем 3:1 по default
Бе сигурно. Дет се вика, В Опаковката Е Истината!
Bravo na vas,i az go spretnah i se pe4e v momenta!
ах как обичам ориииз! Това ще си го сготвя тия дни, звучи точно по мой вкус
едно малко допълнение, разрешете.
лапането е космическо, но никога не се знае как ще е с водата. затова след като се извади от фурната, докато изстине отгоре на тавата се хвърля ленено месалче. тъкънта дърпа излишната на ориза вода или ако му е малко събира вода от атмосферата и дава на ориза. не солете със сол – само с пепелява вода, или ако не ви се горят дъбови съчки на балкона, сложете калиево-натриева “диетична” сол. така са правели тази манджа и в пещерата. естествени неща – гъби, ориз, лук, шарлан, огън, вода, дървесна пепел и ленено платно.
НЕ МЛЯСКАЙ!
Много интересна и проста рецепта.. аз от скоро готвя и открих че много се забавлявам .. тази вечер смятам да ползвам рецептата като база за мойте творби…само че не мога без месо .. за това нарязах малко беконче на тънки лентички…в момента къкри в фурната и се надявам да имам успех .. стискайте ми палци
Стискам! Кажи кво се е получило!
Само да не съм досаден .. СУПЕР Е … Чесъна и лука са се разтопили и жената дори не усети … направих го с много малко сол(диетична) защото не обичам сол .. но сложих в чинията малко соев сос .. вкуса на маслото и бекона с чесъна .. невероятно е .. и най важното че е букет . нищо не е натрапчиво .. Супер ти е рецептата ..поздравления !
Идеята да се кисне ориза е 6 точки …разбих жената в кухнята …
А сега продължете и в леглото

Радвам се, че ви е харесало! Поздрави
Поздрави Марфа.Много обичам ориз и гъби.Още тази вечер ще пробвам рецептата.От сега се облизвам:)Напиши още някоя с ориз.Ерген съм и приемам всякъкви по простички рецепти.Благодаря предварително!!!
Поздрави!!!Направих ястието!!!Оказа се вълшебно вкусно!!!Аз добавих малко къри(много обичам),но и без къри е прекрасно.Поздрави още веднъж Марфа!!!Ще се радвам,ако напишеш и други рецепти!!!
neveroqtna recepta…bravo!az ne qm oriz,no majat mi me nakara da mu napravq gabi s oriz i az se poraztar6uvah v google i otkrih tvoqta recepta…stana mnogo vkusno,toi e mnogo dovolen,a az….proqdoh oriz…blagodarq!
И аз за пирви път готвя гиби с ориз,но рецептата на Марфа е наистина успешна и много сполучлива,които я опита няма да съжалява.Да ви е вкусно!!!