Кат Русия няма втора…

Адски прав е бил дядо Вазов, ужасно много прав. Тази необятна земя, дето е само на един хвърлей от нас, е мистерия. Земя на невероятни гении, майка на ужасяващи престъпници. Свят от друго измерение, със своя култура, със свои разбирания, непонятни за никой друг. Страна на комплекси. Коя друга нация решава, че е срамно да бъде себе си и се опитва да се замени с някоя друга? Защо Петър Първи, този руски богатир, този гигант с ръст над два метра, който в тълпата се възвисява с цяла глава над останалите, полага толкова голямо усилие да унищожи традиции, култура и роден език сред аристокрацията? Докато всяка друга държава се опитва да наложи своята собствена култура по останалия свят, изхождайки от собствената си горделивост и вяра, че е по-велика от всички останали страни, Русия панически бяга от себе си, от майчиния си език дори, и се опитва да се подмени, да извърне своята същност, да спре да бъде такава, каквато е.

Русия – земя на литературни колоси, родина на диваци и варвари. Свят на алкохолици, планета на олигарси. Разпростряна като болест на два континента, заразяваща всичко, до което се докосне. В нея съжителстват в мир най-невероятните културни достижения на човечеството, заради които си струва то да не бъде унищожено някой ден, съвместно с най-големите извращения в човешката история, заради които Цивилизацията заслужава да иде на дръвника. Ние делим един и същи свят с тази мистерия, чиито реакции са напълно непредсказуеми. Не знаеш как ще ядосаш този гигант, не можеш да предвидиш от какво ще се засегне, страх те е какво ще ти направи, ако се разсърди. Защото може да направи всичко. Абсолютно всичко. В този свят няма скрупули. Светът на Царя-батюшка и на крепостния, който целува рамото му и отстъпва със сведен поглед. Страната, от която тръгва комунизма, и която на свой ред прегръща осъвременената форма на феодализма.

А останалият свят няма голям избор, освен да тактично да каже, че безпаметно напилия се Елцин, подскачащ под звуците на “Калинка”, буди само симаптии. Светът също толкова тактично не забелязва олигарсите, които вече са достигнали такава икономическа мощ, че могат да си позволят да си подаряват планети по празниците. Овързани с розова панделка. В осморазредните холивудски екшъни шефът на руската мафия е безскрупулен пияница, който говори нечленоразделен руски с неописуем акцент, в реалния живот това е човекът, който си кара уикенда на дачата, докато всички останали чакат безнадеждната агония на моряците от потъналия “Курск” най-сетне да свърши. И няма упреци, никой не смее да упрекне, не и открито. По-скоро се налага мнението, че това е една брилянтна акция, толкова брилянтна, колкото и акцията “Норд Ост”. Това е страната, в която лекуват главоболие с гилотина. Страна, ръководена от стерилно-безличен човечец с малки, но непроницаеми очи, духовен наследник на Борджиите. В европейските дворове навремето монархът е имал щатен опитвач на храна. Нищо чудно днес тази професия отново да се възроди, както е тръгнало. И светът ще гледа втренчено опитвача, ще следи за признаци на отравяне, ще се чуди дали отровата не е особено бавнодействаща, ще вечеря като Ветинари собственоръчно омесен хляб, но за разлика от него ще се усмихва учтиво на този, с когото вечеря. За да не го обиди.

В Русия нереалното е реалност. Там е възможно шахматни двубои да се играят в клозета, от нея е невъзможно да осъществиш пробив в отделни спортни дисциплини, за които тя е доживотно абонирана, не и ако си малка и незначителна страна. Никой няма право да отказва капризите на богатия ексцентрик понеже. И светът дундурка това гигантско, непредсказуемо бебе, надявайки се то да пусне взривоопасната играчка, която държи в ръце.

Там природните закони не важат. Не важат икономическите закони, не важат никакви други закони, освен тези, които някой е решил, че трябва да важат. Тези, които не стъпват на пръсти, загиват. Убиват ги. С куршуми, с отрова, или просто ги изчезват. А светът мълчи и учтиво се усмихва, защото няма друг изход, няма избор, защото това е реалността. Защото не може да се справи с болестта, заела огромна част от неговото тяло и заплашваща да го завземе цялото. Лечение няма все още, поне не и такова, което да те остави жив. Лечението все още е гилотина.