Днес е 10-ти ноември, тоест нормален есенен ден… На този ден преди цели седемнадесет години взехме, че повярвахме. Не че внезапно българинът беше осенен от религиозен екстаз, няма такова нещо! Просто се случи немислимото: някой без да ще остави отключена вратата на добре поддържания ни затвор.
А беше хубаво време преди да дойде тая пъклена дата 10 ноември – всички можеха да си позволят да ходят на море, дори и живеещите край морето, което от днешна гледна точка си е направо постижение… 
Банани имахме веднъж годишно, затова пък маймуните се размножаваха без да се влияят от смяната на сезона и от празниците. Понякога пускаха шпеков салам, често имаше кренвирши, а водка “Столичная” я внасяха евтино от СССР и съветските туристи, дошли на почивка тук, получаваха културен шок. Нямаше престъпност, нямаше мутри, един да имаше, това значеше да имат и всички, а всички щом имаха, имаше и безкраят…
В началото говорехме, че дворцовият преврат е резултат на необмислените действия на тогавашните придворни. Все пак, беше започнала верижната реакция, помитаща тоталитарните режими в бившия соц-лагер, а ние тук, въпреки че някак бяхме успели да се снишим, в един момент се оказа, че просто няма накъде повече да приклякаме. И както е известно от историята, стана нещо немислимо – Тато беше пратен в трета глуха, социализмът потъна в дълбока нелегалност, а в България дойде демокрацията. За първи път българинът отиде на митинг вместо на манифестация. Вместо да дефилира и да маха към трибуната, на която е наредено Политбюро в целия му блясък, българинът крещя с цяло гърло против самата Власт. Внезапно се оказа, че можеш свободно да кажеш виц за Тодор Живков… Внезапно се оказа, че не е нормално избори да се печелят с 99,99% и да има секции, в които да са гласували над 100% от избирателите. И пак толкова внезапно се оказа, че който брои, той поръчва резултатите…
В началото българинът беше замаян от чудото на пазарната икономика, цените цапардосаха облаците, а Кока Колата стана целогодишно явление. По телевизията говореха новите, дошли направо от народа лидери, размахали сърдито бради и кълнящи комунизма. Българинът научи за Белене, преживя Луканов, а постепенно запорожките, трабантчетата и москвичите бяха заменени от разните му там аудита, опели и фолксвагени. Животът се промени. За някой повече, за други – хич. Станишев вече не е името на секретаря на ЦК на БКП, а е на министър-председателя. 
Посредствената шивачка Евгения Живкова води не преквалификационни курсове по шев и кройка, а дава компетентни мнения за икономиката и политическото бъдеще на страната ни. Главен прокурор на България е внукът на члена на политбюро Борис Велчев, а Иван Славков напук на всякаква нормална логика все още е фактор. В какво – неизвестно, но е фактор. Предемократичният българин се считаше за успял човек, ако успее да се вреди за двустаен панелен апартамент, за “Лада”, а преди това е завършил ВМИ “Карл Маркс”. Постдемократичният българин, същият човек с висшето образование от “Карл Маркс”, днес е неконкурентноспособен пред синовете и дъщерите на тези, дето уж навремето изчезнали с появата на демокрацията по нашите земи. Оказа се, че докато някои хора тук са поливали получената диплома от варненския ВИНС да речем, някои други хора са завършвали Оксфорд, Харвард или Йейл. 
И човекът от ВМИ-то пак е едно голямо нищо, застанал до завърналото се в страната юпи. Юпи, защото вероятно има достатъчно оправдани основания да си размахва шапката и да се дере с цяло гърло: “Юпииииииииии!!!”
Какво се промени след 10 ноември 1989 година? Промени се това, че магазините се напълниха, че във всеки дом има цветен телевизор с дистанционно, промениха се и плановете за почивка на българина – сега и на варненцът му е трудно през лятото да е на море. Само че онези, чийто ликове навремето красяха стените на училища и различни учреждения, останаха, а техните деца днес с патос ни обясняват колко хубава страна е България.
Доста кратко се получи този път, а ми се искаше да кажа още толкова неща. Само че какъв е смисълът? Бяхме тухли в стената, после от получения от разрушаването й материал бе издигната нова стена. Още по-висока, още по-непреодолима. Тъпо, нали?
Всъщност стената май никога не е била разрушена. Просто се пипна тук-там, за да се приспособи към новите времена. Дето се вика – да е по-модерна…
Аха, една боя така отгоре за по-лъскавко, облицовка от гранитогрес, че да е по-здраво… Бе мани
Но пък си беше романтично, какво. В смисъл до 1977 – седяхме там, лежахме, нещо подскачахме, що гума се изгори, емоции. И що стачки бяха, стачка до стачка. Сега като гледам из София от 5 г. кьорава стачка няма, всичко цъфнало и вързало.
Бтв, Марфи, мога да ти обясня точно как се постига активността от над 100% при гласуването. Кога мислиш, че съм гласувала за първи път? На 18? Не.
За първи път гласувах, когато бях на 4. Сериозно. Значи, отивам аз заедно с баба ми и дядо ми в местната изборна секция (май бяха избори за кмет, но не съм сигурна) и те си взимат плик, влизат в стаичката, избират бюлетина и я пускат в урната. И аз реших, че това е много хубаво, върхът на забавлението и т.н. И не може ли и аз? Хората от избирателната комисия се спогледаха, но доста бързо решиха, че “ми хубаво, щом иска детето…” (пък аз бях и сладка, как да ми откажат). И ме пуснаха в стаичката. Аз дълго се чудих преди да направя първия си граждански избор, трябва да призная. Защото трябваше да избирам между тъмнорозова и бяла бюлетина, а аз не бях сигурна кой цвят ми харесва повече. Накрая все пак набарах розовата (вероятно съм гласувала за кандидата на Партията, а не за независимия, с други думи), сложих я в плика и после под гордите погледи на възрастните около мен я пуснах в урната.
Пак казвам, не става дума за това да съм пускала бюлетината на баба ми или дядо ми, защото наистина дълго време се чудих коя от двете да избера. Мен дори ме учудва, че не навсякъде избирателната активност е стигала 100%
Напълно ти вярвам. Изборната секция беше току до нас, спомням си как целият квартал целокуно и общо-взето под строй се изнесе да гласува. Нещо като “ТИ!!! Гласува ли за кандидата на Партията, другаря Петров?!” Мен наште тогава не ме взеха, което сега, като чета коментара ти, ме кара да се чувствам яко прецакана. Ми и аз исках с розовата бюлетинка пък!
Но като знам що народ наотиде с деца и внучета хич и не се чудя от преизпълнението на плана с близо 120% гласували.
Всичко, което ни приказваха за социализма се оказа лъжа. А всичко, което говореха за капитализма излезе истина
Бе, да ти кажа, не ми се вижда чак толкова изгнил, колкото го изкарваха…
Ами, може и да не е ЧАК толкова изгнил, но гние. Тя и Вселената се разширява, факт