Поговорка

“Който брадва вади другиму, от брадва умира”.
(народна мъдрост)

Изборна активност

Към 11 часа в секции 28 и 29 във Варна беше доста висока. Всъщност, от години такова чудо като опашка не се е образувало пред местата за гласуване. Дано да е на добре.

Великото преселение

Честито. 60 автобуса в Кърджали вече дойдоха. Тъкмо излъчиха репортажа по бtv. Акцентът пада върху Мириям, студентка. Май в Истанбул. Дума български не знае и как и защо въобще има българско гражданство, е неизвестно. На развален английски с анадолски акцент обяснява въодушевено, че идва да гласува.

Ама моля ви се, направете се на умни, снобейте, закълнете всички като маскари (всички без вас, нали, то се подразбира) и ги накажете. Стойте по-далеч от секциите утре, че да не се урочасате нещо. Мириям и баба й въобще няма да се хабят да разсъждават върху толкова екзистенциални въпроси като “има ли смисъл от гласуването и ако да – какъв”. Знаят как изглежда числото 4 и това е всичко, от което имат нужда.

И не, това не е антитурски, а анти-ДПС пост. Странно е, но двете понятия не са тъждествени.

————–
А ето отново статия от Марин Трошанов.

В помощ на Партията

Понеже до неделя все пак има още малко време, реших да ударя приятелско рамо на БСП в борбата й с реинкарнацията на Вселенското Зло™, известно сред простосмъртните като Костов. Ето няколко добри идеи за предизборни послания:

Факти за Костофф

Дерзайте, другари!

Костов го направи! ОТНОВО!

Станишев го направи с телефона ти. Ще го направи и с пощата ти!

По време на евроизборите ми беше много криво. По една единствена причина и веднага ще ви я кажа. Ами получи се така, че единствено на мен (от всички мои познати и роднини), не ми се обадиха нито Станишев, нито Калфин, за да ме кандърдисват да гласувам за баба ми от Бузлуджа. Стана ми самотно, некомфортно и дори обидно. Така де, аз тук електорат ли съм или лукова глава? И таман да се обидя окончателно на БСП-то и по тая причина да ги зачеркна от списъка си с хора, на които пращам коледни картички и честитки за Девети септември, решавам да си проверя единия e-mail, дето по-рядко го ползвам и ми е само за служебни цели. И, о, Боже мой, на какво попадам!!! Някакви ми предлагат да си увелича пениса, други ме кандърдисват да си закупя от тях евтина виагра, трети ми честитят печалбата от лотарията, а четвърти апелират към мен да не позволя да ми приватизират страната. С други думи, Сергей ми е писал!!! Писмо! На мен!!!! Простете изблика на удивителни, но още бърша очи и секна носа си. Е, писмото няма обръщение, но по-важното е, че го има!

Всеки българин – избирател

Доживяхме. Най-сетне сбъднахме заветната мечта на Тато и чукнахме десет милиона. Или поне най-сетне доживяхме демокрацията и сме на път да приложим нагледно принципа “един човек – един глас”. Тоест, 6 884 271 души са регистрираните, имащи право да гласуват. Тия са включили и домашните любимци в списъците. Няма инак друго обяснение.

Страстната седмица

Колкото повече наближават изборите, толкова повече си личи кой е минал отвъд ръба на нервната криза и дори си е построил къща там.

И така, ако тези дни сте се вардили далеч от телевизора, задължително трябва да видите това:

ВНИМАНИЕ!!!
Не се препоръчва за хора със слаби нерви и сърдечни заболявания, за бременни жени, за деца и за гласоподаватели с особено обострена костофобия. За тях – кратък преразказ. След като Костов “го направи с БАЛКАН”, сега няма да остави кьорава болница в страната, ако му падне. Освен дето ще ги събори собственоръчно със сатър, ще унищожи и АЕЦ “Козлодуй”. Как, не става ясно. Щото може да го взриви например. А може и да го открадне и да го депозира в швейцарска банка. Като едното нищо. После със същия сатър  ще бастиса и пенсиите. Тук сега работата е двояка. На уличен сленг “пенсия” означава както пенсия, така и пенсионер. Следователно е напълно възможно клипът да се уповава на вътрешна информация и да ни предупреждава, че Големия Уош Костов  ще изколи всички пенсионери. Под строй.

Решението: ако сте прекалено ужасени, за да изчакате до 5 юли, когато ще пуснете спасителната БСП-бюлетинка, съветвам ви да идете на поп, който да ви чете против уроки, магии и зли очи, да наръсите дома си със светена вода, да окачите на врата си чесън и да спите с кръст. Мерките са палиативни, но като за една седмица ще свършат работа.

…но все пак си мисля, че клипът с трамвая беше по-добър.

Ко рече?!

Моля за внимание. Искам някое вещо лице да ми разтълкува те тука туй нещо: НЕЩО.

Преди да се въведе шементата иновация болничните да бъдат изплащани от НОИ, нещата стояха по следния начин. Разболява се служителят, представя си болничния лист, след което на края на месеца си получава заплатата заедно с болничните. После дойде това с НОИ. Разболява се служителят. Представя си болничния лист в тридневен срок. Упълномощеното лице от съответното предприятие носи документите където си трябва. След което служителят, когато НОИ го хванат добрите, получава някакви пари в картата си, които по никакъв начин не може да им хване дирите за колко време са, какви са и за какво се борят.

Това, както го разбирам, прави нещата с една степен по-забавни. Разболява се служителят. В тридневен срок с все свински грип се изтъпанва в НОИ-то, щото да си носи болничния. Лично. Питам, разрешава ли му се на болния да повърне примерно върху бюрото на тоя, дето ще приема болничния, да изпадне в делирум от висока температура или поне да кашля на воля срещу чиновниците там? А? Дават ли? Че инак няма да е интересно, не за друго.

Приятелски съвет към “зелените”

Днес сутринта  гледах представянето на Евгения Аврамова и Ясен Атанасов по телевизия RE:TV, кандидати за народни представители от  страна на “зелените”. Следя с огромен интерес развитието на тази нова партия и смятам, че страната наистина има нужда  от нещо такова. След като Зелената партия трайно изчезна от политическата реалност, хората със “зелени” идеи просто се нуждаят от някой, който да ги представлява.

От психодиспансера

Сценка в отдел “Регионална история”. Нахлува като съща фъртунa някаква кака със следните думи на уста: “Извинете, че не почуках, ма съм болна!” След кратък разговор с колежката се установява, че дамата търси някаква инструкция на Община Варна. Да, ама нямаме я инструкцията. Колежката ми я пита защо не отиде в Общината да я потърси, там със сигурност я имат. “Защото имам бронхопневмония!” обяснява читателката.

Гласувай, защото…

или

“За 10 лева и пет кебапчета”

Уважаеми мои читатели. Имам честта и удоволствието да ви представя Марин Трошанов, който се съгласи да публикувам мнението му относно ползата и необходимостта от гласуването.

Навън небето е мрачно и преливащо в цветовете на воднисто сиво и тъмно, наситено и зловещо синьо. Някъде в облачната мътилка над Витоша проблесна светкавица като само няколко мига по-късно приглушено отекна гръмотевица. Настроението ми е същото. Имам горчив вкус в устата и пия много сок. Не, не ме боли зъб. Имаше избори. Цяла нощ самодоволни и лъскави от светлините на прожекторите лица ми обясняваха как нямало алтернатива на тяхното управление, как щели да направят още повече за мен и за нас. Говореха ерудирано и гладко, с твърдото спокойствие на изпечени мошеници. Не, уважаеми дами и господа, моля ви, не правете нищо повече за мен, освен едно – отидете си бързо, безшумно и завинаги. Скрийте се надълбоко и натясно и не смейте повече да си показвате циничните, безсрамни физиономии на екрана на телевизора и по страниците на вестниците.

Аестетика

Из цялата страна напоследък ври и кипи акция по саниране на жилищата. Това похвално начинание обаче придава на урбан-пейзажа вид на нещо, с което и цигански катун не би имал желание да се асоциира. Ето един не особено фрапантен пример:

Ако гласувам за БСП…

1. Някой, вероятно БСП, ще изчисти София. Как точно ще стане това, няма да го коментирам, но то не се и предполага някой да задава въпроси.

2. Костов няма да намали пенсиите наполовина, ами от БСП дори ще ги увеличат.

3. Най-сетне ще видим как се усвояват еврофондове.

“До Хасково и назад”

или “С Яне на път”

Първо, да започна с това, че Хасково много ми хареса. Хубав китен град, с много зеленина, с много млади хора, с много живот в него. Видях малко, но каквото видях, ми легна на сърцето. Красиво място, две думи няма.

Като птица в небето

Случва се човек да чуе любима своя песен, за която от доста време не се е сещал. И му влиза под кожата, и почва да си я тананика, и въобще…

Добре, Кипелов, добре Искаме още, както се казва! \m/ И така, за всички, които пожелаха, поздрав с “Я свободен”:

Searching 2

Както и друг път съм споменавала, в моя блог попадат твърде често хора, които търсят рецепта за гъби с ориз. Днес обаче открих освен редовните “гъби с ориз”, “ориз с гъби”, “орис сас габи”, “gubi s oris”, “oriz sus gibi”, чистак новичкото “opriz s gibi”. Та поразгледах да видя какво ново се е завъдило из търсенията ми. Ето значи:

1. сини хапчета за тоалетната чиния
Виаграта май имаше други приложения…

За всички деца :)

Поздрав за всеки, който по възраст или по дух е дете. Ето ви една хубава песен от детското филмче, което ми е почти толкова любимо, колкото “Синьо лято” и “Фильо и Макензен”, а именно “Приключенията на Електроник”:

По соломоновски, но не съвсем

Бе не ми излиза от главата асеновградската драма и това е. Не ми излиза.

По принцип съм много чувствителна на тема деца. Та… Не гледам тук българчета ли са, полячета ли са, занзибарчета ли са дечицата. Гледам простичкия казус “човек vs. закон”.

След черния четвъртък: равносметка

Черният Спасовден отмина. Но не напълно. След като едно такова събитие като автобусната катастрофа край Ямбол ни падне отгоре, не трябва, а и не бива да го оставяме, без да успеем да го изцоцаме до край.

Спасовден

Вчерашният Спасовден май много дълго ще се помни… Като настана едно ми ти спасение… В тази връзка, личната ми награда за най-нелепо, идиотско и тотално изтрещяло заглавие печели вацката “24 часа”, която е избрала да отрази трагедията край Ямбол по следния начин: “Бонбони, бонбони, трупове”. Оригинално, остроумно и дори с известна доза черен хумор. Хи-хи. Наистина мисля, че в някои случаи идиотизмът трябва да бъде преследван съдебно, за да не премине от пасивна в активна форма.

Освен това да не забравяме и случката в Асеновград, която отказвам да си представям как би могла да бъде озаглавена. Я да питам аз своите читатели. Вие, дето имате деца, както и вие, дето още нямате поколение, бихте ли ги подложили на подобно чудо?

Searching

Сума време се мусих, че на моя блог не попадат хора, задали по-интересни търсения. Днес вече с гордо вдигнато чело мога да заявя, че вече не е така. Вижте значи за какво иде реч:

Някои неща, които не разбирам

Подреждам по произволен ред. Щото всичко това еднакво не го разбирам.

1. Модата и по-точно някои аспекти от нея. Животът ми се стече така, че почти 50:50 съм го живяла преди след 10 ноември 89-та.  (Повече “след”, ако това има значение де ) Ta! Преди нещата стояха по следния начин:

Сакура

Ей, пукна пролетта най-сетне бе!

Ето ви малко цъфнала сакура в Морската градина във Варна:

Сребролюбие

Да е било, да е било, 88-ма или 89-та година да е било. Имаше някакво детско предаване, в което отборите “Ягодка” и “Черешка” се състезаваха. Водеше го Кака Лили с помощта на някакви плюшени животинки, с чието сътрудничество винаги изнасяше кратка и поучителна сказка. Конкретната притча беше следната: едното животно, лисица май някаква, разправяше, че останалите животни решили да я изберат за цар. Значи ще да е било лисугер, не лисица. А бе няма значение. Другото животно, зайче да приемем, че е било, го пита защо не се е съгласило да стане животински цар. Ами много просто. Понеже щяло да има много парички, а това било много лошо нещо… Представете си, че някой ви казва “не искам да съм царрр, защооото ще имам мнооого парррички” с гласа на Слава Рачева, дублираща Педя Човек – Лакът Брада.

I Dreamed a Dream

Я нещо по-позитивно! Сигурно вече доста хора са видели това клипче и са се запознали  с леля Сюзън Бойл, но аз чак днес наваксах този пропуск. Мечтали ли сте някога? Мислели ли сте, че времето е срещу вас? Недейте така. Във всеки човек има цяла вселена. А с какво е населена тя, зависи само от него И така…

Proud to introduce  you Miss Susan Boyle!

Déjà vu

Вестник "Свободен гражданин", бр.2, 1896 г.