Георгьовден

Честит имен ден на всички, които носят името на Свети Георги Победоносец. Дай Боже и на нашата улица най-сетне да изгрее слънце!

Тома - Crying in the Rain

Браво на Томата! Разкърти всичко снощи! \m/

Христос воскресе!

Да сте живи и здрави всички, да ви се паднат само борци, да са ви вкусни козунаците и да ви е сладък животът!

Ето ви едно красиво пожелание, което си открих в един руски блог:

Предвеликденско :)

Да докладвам. Купих си бели яйчица. От “Пикадили”, имаше много. Водят се “яйца от свободни кокошки”, хехе Купих си и боички. Купих си и пъдпъдъчи яйчица! Днеска, живот и здраве, ще боядисвам! Купила съм си и мая за козунаците. Възнамерявам да се сдобия и с един австралийски шираз за Великден. Предния път страшно ми хареса това вино! А! Стафиди! Да не забравя да купя стафиди за козунаците! Бе изобщо понякога животът е хубав!

Рецепта на деня:

Козунаци

Мой стих

Ей това ситното ми напълни душата снощи

Кратко абсурдистанско

Взе да става все по-забавно.

След като седалищните части на Румен Петков най-сетне освободиха уютното министерско кресло, най-връхната точка на тялото му, известна още и като глава, ще се заеме с воденето на преговори за състава на ремонтирания кабинет. Дали има нещо нередно в това? А, що бе, що да е нередно? Нали сме статисти в боливудската продукция “Алиса в Страната на Абсурдите”?

В същото време панайотките, които напуснаха НДСВ, несъгласни с коалицията на партията си с БСП, както и поради непреодолими политически различия с червените, предлагат на Станишев ако НДСВ не му вържат за новия кабинет, те да му помогнат с каквото могат. Бла. Ми no comment.

Й

След раковото заболяване “незнам”, метастазирало из всички кътчета на съвременната българска граматика, напослед се е появил нов тумор. Става дума за явлението “Й”.

“Обичам те” feat. Тома :D

 

Ето как се прави интелигентен чалга-гавър!

Closed

От известно време се каня да пиша за нещо, дето просто не знам как да формулирам. Първо, че темата е банална до втръсване и поради това не е особено интересна, а второ - какъв точно би бил смисълът е неясно. И все пак не мога да спра да се удивлявам на авангардния начин, по който се решават проблемите в тази китна страна.

Публиката иска да яде

Преди години в мен се зароди спонтанното желание да изучавам психология. По една или друга причина не го осъществих и сега ужасно много съжалявам. А можех да напиша многотомния си научен труд, посветен на стадното поведение на тълпата…

Трудът краси човека?!

Да бе, да…

Ако по едно нещо няма и не бива да има разногласия, това е постулатът, според който мързелът е най-естественото състояние на човека. Хората, които твърдят, че обичат да работят, трябва да бъдат затваряни в здравоукрепени тъмници и да не ги пускат навън. Това е положението.

Малко празни думи

Напоследък ми остава малко време за писане, а да каже човек, че няма за какво толкова да се пише – не може. И блогът ми липсва. Надявам се и аз на него да му липсвам. Щеше ми се да наруша мълчанието си с нещо забавно и приятно, с Music Idol 2 да речем. Не върви обаче да пиша за кастингите, докато се случва каквото се случва.

Кен Лий

Да, знам, не ми прави чест, но някои неща са по-силни от мен. Приемете най-сетне, че във всеки от нас дреме по една дребна, злобна душица, която само чака да надигне глава и някои неща в света ще ви се изяснят. Всички, които са гледали кастингите на Music Idol тая вечер, тези, които не са ги гледали, както и тези, дето няма да ги гледат, ги поздравявам с евърбрауна Туливуди вудаутю.

Ето и линка на Пейо към същата творческа интерпретация, но със субтитри. Както се вижда, имаме известни разлики с колегата, транскрибирал песента, но какво от туй, нека има плурализъм!

Optional lyrics:
Но ан кен ту гету сивмен
но йон клиз тожу маливе
уен а гезажу завате на налечу моооо
Йо уонуз тунай мулинай
йон соля шоооо
Йес и шооооо, уууоооооооуууу….

Кен лиййййййй, туливуди вудаутю,
кен лий,  кен лий ведю мо.
Кен лиййййййй, т’ливуди вудаутю,
кен лий, кен лий ведю мо.

Накратко за интернета, шахтите за боклук, етажната собственост и ядрената енергия за един мирен свят

Влиза жена на около 40+.

– Извинете…

– Да?

– Търся закона за етажната собственост!!!

– Да, доб…

– Защото в нашия блок в шахтата за боклука щели да слагат някакъв интернет!

– …

– И тези кутии с интернета са ужасно радиоактивни!!! Аз няма да позволя!!! Имате ли вий у вашия интернет закона за етажната собственост, че да видя как да се противопоставя?

Очевидно нашият интернет не е от радиоактивния вид. А тя вече повече от час седи опасно близо до компютъра, точно до нея има и един хъб, и чете. Никакъв инстинкт за самосъхранение, значи.

България на две вселени

От вчера страната ни най-официално преодоля пространство, време и измерение, и започна да живее едновременно и в алтернативна вселена. С това най-сетне бяха задоволени исканията и на най-болните шовинисти, които обикновено си мечтаеха само за някакви си три морета. Така де, къде море, къде - цяла вселена!

Може би се чудите дали не съм се натровила с лепило, че ги говоря такива? Не съм, ама ще обясня. Сега, тук вече работата става малко объркана. Вчера нали в парламента се дебатираше вотът на недоверие? И “обединената опозиция” свика народа на бунт? Така беше, нали? Ретроспекцията от изминалия ден беше горе-долу следната:

Пред парламента два реда полиция бранеше народните избраници от евентуален изблик на народна любов, който общо взето не се състоя поради това, че на същият (народът де) му писна. Вътре в парламента българската тройка (която за разлика от шведската не се оножда помежду си, ами радва с тая дейност неучастващите в нея) обясни, че каквото и да прави, го прави щото и Костов го е правел. За финал премиерът се позабавлява, като прочете смешен от негова гледна точка евентуален опозиционен кабинет. Най-забавно беше предложението му Любен Дилов-син да бъде говорител. В залата също всички се засмяха.

Междувременно отвън пред парламента, ако се вярва на btv, митингуваше основно един човек. Камерите си бяха направили седянка и заснеха от всички страни някакъв доста нелицеприятен и беззъб индивид, докато отвътре и Канна Рачева успя да се позабавлява със смешките, които министър-председателят толкова духовито ръсеше. Видяхме умиращите от смях Етем, Масларова, Петков и прочие мили хора, а малко след това пак по btv започна финалът на “Великолепната шесторка”.

Там се пренесохме в другата вселена. В залата благотворното си влияние пръскаше президентът, заобиколен от цяла гора елит. Елит до елита. Един дъвчеше дъвка, друг гледаше със сълзи в очите и звезди в косите, а самият Първанов с мъдър поглед демонстрираше колко му пука за децата от Могилино, които се превърнаха в гвоздей от PR-кампанията на споменатата телевизия, която с едната си ръка, образно казано де, се забавляваше от това, че Мсларова ще пребъде, а с другата организира sms-кампании, които да покриват последиците от действията на въпросната.

То не бяха словесни метани към президента, не беше радост, че той и тук разпростира патронажа си, че седи там, сред тях и пръска благотворното си семе… Всички неприятни неща се намират в едната България. Те са в другата. Откъде може човек да получи виза за нея?

Losing My Religion

За българина религията не е опиум. Оказа се, че е по-скоро еквивалент на особено неприятно и нелечимо венерическо заболяване. Или поне с такова впечатление би останал човек, ако следи събитията у нас напоследък. Да допуснем, че понятието „религия” е с напълно неизвестно значение за даден хипотетичен наблюдател. Той става свидетел на предложение „в училищата да се предава религия” и по последвалите реакции би могъл да си извади заключението, че явно това, дето ще се предава, е срамна болест.

Св. Валентин Зарезан

Днес е Валентин Зарезан, известен още като празника на Зарязаните влюбени. Истината е, че всъщност по църковному на 14 февруари би трябвало да тачим паметта на Св. Константин Кирил Философ, ама така са се развили събитията, че всъщност по нашите земи народът здраво полива Свети Трифон Зарезан с вино, след което се отдава на разюздани католически любовни страсти.

Валентиновците у нас празнуват имения си ден на 10 февруари, когато е денят на Св. Валентина. Преди 9 септември по някои места на този ден се е възприела валентиноманията, обхващаща света на 14 февруари. Тогава младежите пишели „валентинки” и подарявали сърчица, но тази мания не се разпространила, понеже не била типична за България.

Днес обаче тук е двоен празник. Така де, най-добре се прави любов след чаша хубаво червено вино, нали така? По този повод един виц:

Седели младеж и девойка в кръчмата на 14 февруари и зарязвали с харно червено винце. По едно време момичето казало:

­­– Милооо, ти нали знаеш, че днес е и друг празник?
– Ииии, верно бе, глей ма к’ъв съм утрепан! Алоу, сервитьорчето! И една порция сърчица на тиган, моля!

Наздраве и make love and drink wine

Ех, да бях Гришъм…

Вчерашният ден беше белязан от две знакови събития със съдебно-криминален привкус. Де да бях Джон Гришъм, мама! В България за първи път се случиха две неща: имаме си осъден наркобос, а като бонус имаме и осъден за убийство, причинено от катастрофа. Или ако се съобразя с медийната вълна и вестникарските заглавия,

СТАВИСКИ Е ОСЪДЕН НА ДВЕ ГОДИНИ УСЛОВНО

затова пък

Митьо Очите е осъден на четири години и половина затвор.

Ми признал си е колко е уош и се е разкаял човечецът, к’о.

Защо е Евгени Минчев?

Въпросът е от екзистенциално-философско значение. Така например ние не знаем дали когато е изключен телевизорът Евгени Минчев съществува. Не знаем нищо. Вселената е пълна със загадки. Една от тях е въпросния ватман, самоназначил се за ролята на гуру на елита. Каква е дейността му? С какво се занимава? От какво печели? Галактика от въпросителни… На базата на какво си позволява да взема отношение по най-разнообразни въпроси - от българското участие във войната в Ирак, до капацитет, изказващ гледна точка за участвалите в “Пълна промяна”?

Изгубени в пресата

Неочакваната смърт на Хийт Леджър беше шокираща по няколко причини: първо, не е известно този конкретен актьор да е бил пристрастен към наркотици или да е имал проблеми с алкохола; второ, за смоубийство май също се оказва, че не иде реч; трето, говорим за обещаващ млад актьор с цялото бъдеще пред себе си; четвърто, винаги е трагедия загубата на млад човек. Новината е била особено шокираща за журналистите от вестник “СЕГА”, които толкова са се стреснали от нещастието, че чак не са се усетили какви ги пишат.

Материалът в рубриката “Отблясъци” е озаглавен… Кхм… “Почина Хийт Леджър, геят каубой”. Гениално. В последващия суховат текст следва кратко описание на жизнения му път, както и уточението, че всъщност участието му в “Планината Броукбек” било сред най-запомнящите му се роли. Не съдя хората от редакцията на вестника, нищо подобно. Явно смъртта на младежа е била тежък удар за тях, както вече казах, така че тези глупости трябва да се отдадат на шока и покрусата. Например не би трябвало да обръщам и внимание на неправилно построени изречения като

“Австралиецът бил намерен гол, легнал по очи на пода, от домоуправителката.”

и по тази причина няма да го направя на въпрос.

Ех, журналисти, журналисти, с такова ли точно заглавие трябваше да осведомите хората за смъртта на Хийт Леджър?

Хийт Леджър 1979 - 2008

Тази сутрин Холивуд ни изненада твърде неприятно. Този път не става дума за това, че някоя звезда е научила къде е Сърбия и се е заинтересувала от положението на Балканите. Стана известно, че една от талантливите надежди от света на киното ни е напуснала. Красивият млад австралиец Хийт Леджър бе намерен мъртъв в собствения си апартамент в Манхатън, предава Ройтерс.

Около тялото му са били разпръснати приспивателни, но още не е ясно дали става дума за самоубийство, или трагедията е предизвикана от инцидент - бил е болен от пневмония и може би иде реч за неправилно дозиране на лекарства.

Хийт Леджър става известен за широката публика през 1999 г. с тийнеджърската комедия “10 неща, които мразя у теб”, една съвременна адаптация на шекспировата пиеса “Укротяване на опърничавата”. Тогава спечелва сърцата на по-нежната половинка на човечеството. Преди това е участвал в не особено сполучливата и клиширана австралийска продукция “Blackrock” (1997), имал е и роля в телевизионното шоу “Sweat” (1996). Истинският му успех идва когато стъпва в Америка. След “10 неща, които мразя у теб” Мел Гибсън му предлага роля във военната историческа драма “Патриотът” (2000) и младият актьор веднага приема предизвикателството. През 2001 г. играе главната роля в “Като рицарите”, а през 2002 се снима в римейка на класическия “Четирите пера” по романа на А.Е.У. Мейсън, под режисурата на Шекар Капур, където си партнира с Кейт Хъдсън.

Един от най-големите му успехи е оскаровият филм “Планината Броукбек” (2005). Всъщност, каквито и лаври да е придобила тази конкретна продукция, те се дължат именно на участието на талантливия австралиец. По време на снимките се запознава с Мишел Уилямс, от която е и дъщеричката му Матилда.

Тази година на 18 юли филмовият свят очаква поредния Батман-филм, “Черния рицар”, в който Леджър изпълнява ролята на Жокера. Това вероятно ще е последния филм, в който ще можем да се насладим на таланта на австралийския красавец.

R.I.P.

Още по темата

Помощ! Карат ме да работя!

Така. Това е конспирация и подозирам, че виновни както винаги са евреите. Ама това вече не се изтрайва бе! Вместо културно да направят работната седмица да трае всеки втори понеделник в месеца и да е двучасова, тези империалисти карат хората (и в частност мен) да работят! Какво е туй чудо работа посред вторник?! Никъде по света го няма това нещо!

Вънка слънце пече, птички пеят, калта по улиците горе-долу изсъхна, а аз съм се бучнала в тоя мрачен кабинет и се боря с някакъв скенер! Карат ме да сканирам некви неща с формат от А3 до А1 на скенер, пригоден за А4! Ааааарггггххх!!!! Ами не, не се изтрайва това! Хора, айде да си ходим, а? Стига сме им работили да гадните кръвопийци, м, става ли?!

Пълен член за един по-добър свят

Другари и другарки, включвам се в новата инициатива за ограмотяване на българското блогърство. След като под статията ми “Незнам” се разписаха хора, които се чудиха какво па му е лошото на това човек да е неграмотен и да не знае как се образува множественото число в българския език, признавам си, озадачих се. Но да оставим това!

Предлагам ви да се включим в тази инициатива със същата жар, с която браним Странджа и милеем за забраната на цигарите и изкореняването на тютюневите поля в световен мащаб.

И помнете: Всеки пълен член - бомба, всяка запетая - летяща крепост в сърцето на Неграмотността и Империализъма!

Снежни спомени, зимно настояще

Обичам сняг. Обичам да е студено, да е бяло, децата да се замерят със снежни топки и навсякъде да има снежни човеци. Спомням си как татко ме извеждаше с шейната, как със съседските хлапета играехме с часове навън, а когато се прибирахме премръзнали, майките ни се караха и ни правеха топъл чай.

Что делать?

Кой е виновен? Ако те удари гръм докато спокойно си береш маргаритки на поляната, ще е глупаво близките ти да обвинят кмета на общината, че не е осеял пейзажа с гръмоотводи. Някои неща просто се случват. Има събития обаче, които не биха се случили, ако липсваше активна човешка намеса. Казусът “Могилино” е само дребен пример.

Морската градина през зимата

Не се стърпях и след вчерашната буря днес с бодра стъпка отпраших в Морската градина на фотосафари. Ето и резултата от саможертвата ми:

Ето го и кривото дърво:

А след като се прибрах, понеже бях замръзнала здраво, ударих една греяна ракия и вече съм нов човек!

Рецепта на деня:

Греяна ракия